Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Е, какво тогава?

— Тогава ще трябва да проверим мотивите на останалите в къщата.

— Тоест, вие смятате, че Невил Стрейндж е бил уличен несправедливо?

Старши инспектор Батъл присви очи.

— Прочетох някъде една мисъл, която много ми хареса. Нещо за нежна италианска ръка. Струва ми се, че в случая виждам точно това. Явно се сблъскваме с едно диво, брутално, преднамерено престъпление, но ми се струва, че долавям и още нещо — задкулисната игра на една нежна италианска ръка…

Настъпи продължително мълчание, началникът на полицията гледаше Батъл.

— Може и да сте прав — каза най-сетне. — По дяволите, има нещо странно в цялата тази история. Как предлагате да действаме?

Батъл поглади ъгловатата си челюст.

— Много добре, сър. Предпочитам откритите неща. Всичко е било нагласено така, че да заподозрем господин Невил Стрейндж. Нека продължим да го подозираме. Няма нужда да отиваме твърде далеч и да го арестуваме, достатъчно е да намекнем за подозренията си, да го разпитаме, да насочим вниманието към него и да наблюдаваме поведението на другите. Да проверим твърденията му, да проследим внимателно стъпките му през онази нощ. Да правим всичко колкото е възможно по-явно.

— Съвсем като у Макиавели — смигна майор Мичъл. — Ролята на непохватния полицай в изпълнение на кинозвездата Батъл.

Старши инспекторът се усмихна.

— Обичам да оправдавам надеждите, сър. Този път мисля да се позабавя, да не си давам толкова зор. Искам да подуша малко наоколо. Подозренията към Невил Стрейндж са добро извинение да си пъхна носа навсякъде. Знаете ли, имам чувството, че в този дом става нещо странно.

— Ще проверите нежния пол?

— Щом искате да го наречете така, сър.

— Действайте, както решите, Батъл. Работете заедно с Лийч.

— Благодаря, сър. — Батъл се изправи. — Има ли вести от адвокатите?

— Не. Позвъних им. Познавам добре Трелони. Ще ми изпрати копие от завещанието на сър Матю и лейди Тресилиън. Разполагала е с около петстотин годишно, вложени в ценни книжа. Оставила е наследство на Барет, малко на Хърстъл, останалото на Мери Олдин.

— Трябва да държим под око и тримата — каза старши инспекторът.

Мичъл погледна развеселено.

— Недоверчиво момче сте, нали?

— Няма смисъл да се съсредоточаваме върху петдесетте хиляди лири — каза Батъл сериозно. — Много убийства са извършени за по-малко от петдесет лири. Зависи колко силно желаете парите. Барет получава наследство и може би сама се е упоила така, че да отклони подозрението от себе си.

— Тя едва не е умряла. Лейзънби още не ни е разрешил да я разпитаме.

— Може би се е престарала от невежество. Освен това и Хърстъл може да е изпитвал остра нужда от пари. А госпожица Олдин, ако не разполага със собствени средства, може да е мечтала да поживее прилично, преди да е остаряла твърде много, за да може да се радва на живота.

Началникът на полицията погледна недоверчиво.

— Добре — каза той. — Оставям на двама ви. Залавяйте се за работа.

Когато се върнаха в Гълс Пойнт, двамата полицейски служители получиха донесенията на Уилямс и Джоунс.

В нито едно от спалните помещения не бе намерено нещо подозрително или необичайно. Прислугата протестираше шумно и настояваше да й бъде разрешено да се заеме с домашната работа. Можеше ли вече?…

— Мисля, че можем да ги освободим — каза Батъл. — Ще се поразходя из двата горни етажа. Стаи, в които не се разтребва често, могат да разкажат някои поучителни неща за обитателите си.

Сержант Джоунс постави на масата малка картонена кутия.

— От тъмносиния костюм на господин Невил Стрейндж — поясни той. — Червените коси бяха върху маншета, русите от вътрешната страна на яката и на дясното рамо.

Батъл извади двата дълги червени косъма и кичура руси коси и ги погледна. Каза с лукава искрица в очите:

— Удобно. Едната русокоса, другата червенокоса, а третата брюнетка. Така можем да се ориентираме веднага. Червени коси на маншета, руси на яката. Господин Невил май наистина е Синята брада. С едната ръка прегръща едната си жена, а другата слага глава на рамото му.

— Кръвта от ръкава е изпратена за анализ, сър. Ще ни позвънят, щом са готови резултатите.

Лийч кимна.

— А какво стана с прислугата?

— Следвах вашите указания, сър. Никой от тях не е получавал предупреждение за уволнение и не е изпитвал омраза към старата дама. Тя е била взискателна, но са я обичали. Тук госпожица Олдин се занимава с прислугата. Хората, изглежда, имат добро отношение към нея.