Агата Кристи - Нула часът — развръзката

Мери попита малко колебливо:

— Да пиша ли на Невил, че намеренията му не съвпадат с нашите планове?

— Разбира се, че и през ум не ми минава да попреча на посещението на Одри. Тя винаги е идвала при нас през септември и няма да я моля да промени плановете си.

Мери погледна писмото и каза:

— Виждаш ли, Невил твърди, че Одри… хм, одобрявала идеята, че желаела да се срещне с Кей.

— Не вярвам — отсече лейди Тресилиън. — Както всички мъже и Невил вярва в това, в което иска да вярва!

Мери настоя:

— Пише, че е говорил с нея.

— Каква нелепост! Но… в края на краищата може и да не е.

Мери я погледна любопитно.

— Подобно на Хенри Осми — каза възрастната дама.

Мери продължаваше да гледа недоумяващо.

Лейди Тресилиън поясни последните си думи:

— Съвестта, разбираш ли? Хенри постоянно се опитвал да принуди Катарина да се съгласи, че разводът е нещо добро. Невил знае, че се е държал зле, и иска да намери спокойствие. Опитва се да накара Одри да каже, че всичко е наред, че тя ще дойде да се види с Кей и изобщо няма нищо против развода.

— Питам се — произнесе бавно Мери.

Лейди Тресилиън я погледна остро.

— За какво си мислиш, скъпа?

— Питам се. — Мери замълча, но после продължи: — Това писмо е толкова нетипично за Невил! Не мислиш ли, че Одри по някаква причина може да желае тази… тази среща?

— Защо да я желае? — прекъсна я рязко лейди Тресилиън.

— Когато Невил я напусна, тя замина при леля си госпожа Ройд в енорията и преживя нервен срив. От нея бе останала само сянката й. Очевидно цялата история я разтърси. Тя е от онези тихи, самовглъбени натури, които преживяват нещата дълбоко.

Мери се размърда неспокойно.

— Да, тя е емоционална. Странно момиче в много отношения…

— Страда много… После разводът мина, Невил се ожени за другата и Одри постепенно го преодоля. Сега е почти както по-рано. Не можеш да ме убедиш, че иска да събуди старите си спомени.

— Невил пише, че тя иска — отвърна Мери тихо, но твърдо.

Старата дама я погледна с учудване.

— Защо упорстваш толкова, Мери? Да не искаш да ги събереш тук?

Мери Олдин пламна.

— Не, разбира се.

Лейди Тресилиън попита рязко:

— Да не би ти да си предложила това на Невил?

— Можеш ли да допуснеш такъв абсурд?

— Нито за миг не вярвам, че идеята наистина е негова. Не прилича на Невил. — Замълча за момент, после лицето й се проясни. — Утре е първи май, нали? На трети Одри пристига с Дарлингтънови в Есбанк. Само на четирийсет километра оттук. Напиши й и я покани да дойде на обяд.

— Госпожа Стрейндж, милейди.

Одри Стрейндж влезе в голямата спалня, прекоси стаята и се приближи до леглото. Наведе се и целуна старата дама, после седна на приготвения за нея стол.

— Радвам се, че те виждам, скъпа — каза лейди Тресилиън.

— И аз се радвам — отвърна тя.

В Одри Стрейндж имаше нещо недоловимо. Бе средна на ръст, с много малки длани и стъпала. Косите й бяха пепеляворуси, а лицето — много бледо. Очите й бяха раздалечени и светлосиви. Чертите на лицето й бяха нежни и правилни, носът й — прав и малък, лицето — тясно, овално и бледо. Въпреки тази кожа и лице, по-скоро хубаво, отколкото красиво, у нея имаше нещо привличащо, заради което никой не можеше да я отмине или пренебрегне. Напомняше с нещо призрак, но в същото време оставяше чувството, че призракът е по-реален от всяко човешко същество…

Имаше характерен нежен глас, мек и ясен като звън на сребърна камбана.

Поговориха малко със старата дама за общи приятели и интересни случки. После лейди Тресилиън каза:

— Освен удоволствието да те видя, мила, помолих те да дойдеш, защото получих доста любопитно писмо от Невил.

Одри я погледна. Погледът й бе открит, кротък и спокоен.

— Така ли?

— Той предлага — какво нелепо предложение! — да дойдат с Кей през септември. Пише, че иска да станете приятелки и че ти намираш идеята му за добра.

Почака. След малко Одри каза с нежния си гласец:

— Толкова ли е нелепо?

— Скъпа, наистина ли го искаш?

Одри отново замълча за миг, после тихо отвърна:

— Знаеш ли, аз наистина мисля, че всичко ще мине добре.

— Сигурна ли си, че искаш да се срещнеш с тази… тази Кей?

— Наистина мисля, Камила, че това може да опрости нещата.

— Да опрости нещата! — повтори думите й озадачена лейди Тресилиън.

Одри заговори много тихо:

— Скъпа Камила. Ти винаги си била толкова добра. Щом Невил иска…

— Плюя на това, какво иска Невил! — прекъсна я грубо лейди Тресилиън. — Ти искаш ли, това питам!