Агата Кристи - Нула часът — развръзката

Кей Стрейндж, облечена в шорти и светложълта фланелка, наблюдаваше играта на тенисистите, облегната на оградата. Играеше се полуфиналът на турнира „Сайнт Лу“ — мъже, и Невил мереше сили с младия Мерик, една изгряваща звезда в тениса. Не можеше да се отрече брилянтният му стил, някои от сервисите му бяха неотразими, но понякога той губеше самообладание и по-възрастният играч печелеше благодарение на опита и мощната си игра на корта.

Резултатът в последния сет бе три равни.

Като се примъкна на едно от местата до Кей, Тед Латимър иронично отбеляза:

— Преданата съпруга наблюдава как съпругът й препуска към победата!

Кей трепна.

— Как ме изплаши само! Не знаех, че си тук.

— Аз съм винаги наблизо. Време е да разбереш това.

Той бе на двайсет и пет години и изглеждаше изключително добре, въпреки че старите полковници с презрение казваха за него: „Прилича на италианец!“

Имаше тъмна кожа с чудесен морски загар и танцуваше прекрасно.

Тъмните му очи можеха да бъдат много изразителни, гласа си владееше с професионализма на актьор. Кей го познаваше от петнайсетгодишна. Заедно бяха ходили на плажа на Хуан льо Пи, заедно бяха танцували и играли тенис. Бяха не само приятели, но и съюзници.

Бил върна топката.

Младият Мерик биеше сервис от левия ъгъл на корта. Невил върна топката с превъзходен удар към външния ъгъл.

— Невил има добър бекхенд — каза Тед. — По-добър от форхенда. Мерик има проблеми с бекхенда и Невил го знае. Залага изцяло на това.

Геймът свърши. „Четири на три. Води Стрейндж.“ Следващият гейм Невил подаваше сервисите. Младият Мерик биеше като луд. „Пет на три.“

— Добре е за Невил — отбеляза Латимър.

Но после момчето се съсредоточи. Заигра по-предпазливо. Започна да сменя дължината на ударите.

— Наложи се — каза Тед. — Работи отлично с краката. Борбата ще бъде сериозна.

Момчето бавно стигна до пет равни. Последваха седем равни. И най-сетне Мерик спечели мача с девет на седем.

Невил се приближи към мрежата, за да го поздрави, като се усмихваше и клатеше глава в знак на съжаление.

— Младостта си казва думата — подхвърли Тед Латимър.

— Деветнайсет срещу трийсет и три. Мога да ти кажа, Кей, защо Невил не влезе в класата на шампионите. Той умее да губи прекалено добре.

— Глупости!

— Не са глупости. Невил, дявол го взел, винаги играе ролята на идеален спортист. Не съм го виждал да загуби самообладание, когато загуби някой мач.

— Разбира се — каза Кей. — Хората не губят самообладание заради такива неща.

— О, напротив! Всички сме били свидетели на подобни ситуации. Звездите в тениса, които излизат от кожата си и дяволски добре използват всяко свое преимущество. Но старият Невил винаги е готов да приеме резултата с усмивка. Нека победи по-добрият и така нататък. Господи, колко мразя възпитанието, получено в държавните училища. Слава богу, че никога не съм ходил в такова училище.

Тя обърна към него глава.

— Май си доста злобен?

— Това е градивна критика!

— Бих искала да не демонстрираш толкова явно, че не обичаш Невил.

— А защо да го обичам? Че ми отне момичето ли?

Задържа поглед върху нея.

— Не съм била твое момиче. Обстоятелствата го забраняваха.

— Сигурно. Да не говорим за всеизвестната дреболия между нас години наред.

— Млъкни. Влюбих се в Невил и се омъжих за него.

— Той е весело, добро момче и това го признаваме всички!

— Да не би да се опитваш да ме ядосаш?

Докато задаваше въпроса си, тя се обърна към него.

Той се усмихна и тя му отвърна с усмивка.

— Как прекарваш лятото, Кей?

— Горе-долу. Пътешествието с яхтата беше чудесно. Но съм доста уморена от тази история с тениса.

— Колко ви остава още? Месец?

— Да. После през септември заминаваме за две седмици в Гълс Пойнт.

— Ще отседна в хотел „Истърхед Бей“ — каза Тед. — Запазих си стая.

— Ще бъдем мила компания — продължи Кей. — Невил, аз, бившата на Невил и някакъв малайски заселник, който прекарва там отпуската си.

— Няма да е много весело!

— И, разбира се, старомодната братовчедка. Колко тъжно е да се подмазваш на тази неприятна старица и да не получиш нищо в отплата, защото парите ще кацнат при нас с Невил.

— Може би тя не знае това — каза Тед.

— Би било доста интересно — отвърна Кей. Говореше разсеяно. Беше втренчила поглед в ракетата, която въртеше в ръцете си. Неочаквано въздъхна: — О, Тед!

— Какво има, сладурче?

— Не зная. Просто понякога сякаш сърцето ми спира. Страх ме е и се чувствам някак странно.