Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Пристигането ти, Томас, е наистина като божи знак. Ситуацията е доста сложна и присъствието на чужд човек — донякъде чужд — е много необходимо.

— Какъв е проблемът?

Както обикновено тонът му бе безразличен, почти ленив. Сякаш питаше повече от учтивост, отколкото от желание да получи информация.

Този тон подейства успокояващо на Мери Олдин. Тя изпитваше остра нужда да разговаря с някого, но предпочиташе да е някой, който не проявява голям интерес.

— Попаднахме в твърде сложна ситуация. Както сигурно знаеш, тук е Одри.

Тя замълча, сякаш чакаше потвърждение, и Томас Ройд кимна.

— Тук са и Невил, и съпругата му.

Той вдигна вежди.

— Малко неловко, нали?

— Да, така е. Идеята бе на Невил.

Тя отново замълча. Ройд не каза нищо, но тя сякаш почувства недоверие и повтори:

— Идеята беше на Невил.

— Защо?

Тя за миг вдигна ръце от волана.

— О, някакво модно поведение! Всички да проявяват разбиране и да станат приятели! Такава беше идеята му. Но знаеш ли? Не мисля, че нещата вървят добре.

— Сигурно не биха и могли — додаде той. — Как изглежда новата съпруга?

— Кей? Красавица, разбира се. Наистина е много красива. И съвсем млада.

— И Невил е луд по нея?

— О, да. Все пак са женени само от една година.

Томас Ройд се обърна бавно към Мери и я изгледа. Усмихна се. Тя каза припряно:

— Нямах предвид това.

— Хайде, Мери. Мисля, че точно това имаше предвид.

— Е, добре. Толкова очевидно е, че те наистина никак не си подхождат. Приятелите им например… — замълча.

Ройд попита:

— Срещнали са се на Ривиерата, нали? Не знам много. Само няколко факта, за които ми писа мама.

— Да, срещнали са се първо в Кан. Невил се увлече, но не мога да си представя, че не се е увличал и по-рано по безобиден начин. Продължавам да мисля, че ако бе оставен сам на себе си, нямаше да се случи нищо. Знаеш ли, той обича Одри.

Томас кимна. Мери продължи:

— Не вярвам да е искал да разруши брака си. Сигурна съм в това. Но момичето бе твърдо решено да го стори. То не се успокои, докато не го накара да напусне жена си. Какво може да направи един мъж в неговото положение? Разбира се, че се чувства поласкан.

— Била е лудо влюбена в него, така ли?

— Предполагам.

В гласа на Мери прозвуча колебание. Изчерви се под изпитателния му поглед.

— Колко съм злобна! Край нея вечно се върти някакво красиво конте, неин стар приятел, и понякога не мога да не се запитам дали към всичко това няма някакво отношение и фактът, че Невил е много богат и уважаван. Мисля, че преди това момичето не е имало пукната пара.

Замълча засрамено. Томас Ройд само измърмори многозначително „хм… хм“.

— Както и да е — въздъхна тя. — Може би всичко е съвсем просто. Момичето е обаятелно и може би това пробужда котешките инстинкти у старите моми на средна възраст.

Ройд я погледна замислено, но като при играч на покер лицето му остана безстрастно. След миг каза:

— Но какъв е точно проблемът в момента?

— Наистина нямам представа. Точно това е твърде неприятно. Естествено първо се посъветвахме с Одри и тя очевидно нямаше нищо против да се срещне с Кей. Справя се великолепно с положението. Просто е очарователна. Никой не би могъл да се държи толкова мило. Одри, разбира се, е винаги на ниво. Отнася се чудесно към двамата. Както знаеш, тя е много въздържана и никой не знае какво мисли или чувства, но, честно казано, струва ми се, че има нещо против.

— Няма причина за това — възрази Томас Ройд. Додаде бавно: — В края на краищата минали са три години.

— Но забравят ли хора като Одри? Тя обичаше Невил.

Ройд се размърда на седалката.

— Тя е само на трийсет и две. Животът е пред нея.

— Така е. Но го преживя тежко. Не зная дали си чувал, тя получи силна нервна криза.

— Зная. Мама ми писа.

— Мисля, че за майка ти все пак беше добре, че се наложи да се грижи за Одри. Това й помогна да забрави собствената си мъка — смъртта на брат ти. Толкова съжалявам за него.

— Да, бедният Ейдриън. Винаги е шофирал много бързо.

Замълчаха. Мери подаде ръка от прозореца, за да сигнализира, че ще завие по хълма надолу към Солткрийк.

Докато се спускаха по тесния лъкатушещ път, тя неочаквано попита:

— Томас, познаваш ли Добре Одри?

— Горе-долу. През последните десет години не сме се срещали.

— Но ти я познаваш от дете. Била е като сестра на теб и Ейдриън?

Той кимна.

— Била ли е понякога неуравновесена? О, не исках да го кажа по този начин, но имам чувството, че в момента нещо не е наред. Тя е толкова апатична, нейната уравновесеност е толкова неестествено съвършена, че понякога се питам какво ли се крие зад маската. Имам чувството, че преживява нещо много силно. Но не разбирам какво е то! Струва ми се, че е неестествена. Има нещо тревожно. Зная, че у дома се създаде атмосфера, която ни потиска. Всички сме нервни и избухливи. Но не разбирам причината. Понякога, Томас, изпитвам страх.