Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Мисля — каза, — че нещата са се променили.

Алън Дрейк разсъждаваше озадачен:

— Все се питах защо миналия път се отказа да заминеш у дома. И то в последния момент.

Ройд сви рамене.

— Онова сафари сигурно щеше да бъде интересно. Тогава получих лоши новини от къщи.

— Разбира се, бях забравил. Брат ти загина… в автомобилна катастрофа.

Томас Ройд кимна.

Дрейк си помисли, че все пак бе твърде странно да отложиш заминаването си у дома поради такава причина. Доколкото знаеше, Том имаше там майка и сестра. После си спомни нещо. Ройд бе отказал да замине още преди да научи за смъртта на брат си.

Алън изгледа озадачено приятеля си. Колко потаен бе този Томас!

Едва сега, след като бяха минали три години, той си позволи да попита:

— Бяхте ли близки с брат ти?

— С Ейдриън? Не особено. Всеки от нас бе поел своя път. Той беше адвокат.

„Да — помисли си Дрейк, — съвсем различен начин на живот. Адвокатска кантора в Лондон, сбирки — положение, постигнато благодарение на пъргавия език.“ Помисли си, че Ейдриън Ройд навярно никак не е приличал на стария мълчаливец Томас.

— Жива ли е майка ти?

— Майка ми? Да.

— Имаш и сестра, нали?

Томас поклати глава отрицателно.

— Мислех, че имаш. Онази снимка…

— Не ми е сестра — измърмори Ройд. — Нещо като далечна братовчедка. Израсна с нас, защото беше сираче.

Отново леко се изчерви. Дрейк си помисли: „Ето на!…“ Попита:

— Омъжена ли е?

— Беше омъжена за оня тип Невил Стрейндж.

— Дето играе тенис, организира събирания и така нататък?

— Да. Разведоха се.

„И ти си отиваш у дома, за да опиташ щастието си с нея“ — помисли си Дрейк. Съжали го и смени темата:

— На лов ли ще ходиш, или ще ловиш риба?

— Първо да стигна у дома. Освен това искам да поплавам към Солткрийк.

— Зная го. Привлекателно местенце. Хотелът там е доста приличен и старомоден.

— Да, хотел „Балморъл Корт“. Може да отседна там, а може и да се настаня у едни приятели, които имат там къща.

— Това е добре.

— Да, да. Солткрийк е приятно, тихо местенце. Никой не те притеснява.

— Разбирам — каза Дрейк. — От онези местенца, където никога нищо не се случва.

— Наистина е изключително неприятно — изрече старият господин Тревъс. — От двайсет и пет години отсядам винаги в хотел „Марин“ в Лийхед, а сега няма да повярвате — всичко е съборено. За да се разшири изгледът или някаква подобна глупост. Защо не оставят на мира крайбрежието? Лийхед винаги е имал своя чар. Варварство, чисто варварство!

Руфъс Лорд каза утешително:

— Все пак предполагам, че има и други места, където ще можете да отседнете?

— Наистина вече не ми се ходи в Лийхед. Госпожа Макейв в хотел „Марин“ изпълняваше всички мои желания. Всяка година получавах същите стаи, а и обслужването бе винаги на ниво. Кухнята също беше отлична, наистина отлична.

— Защо не опитате в Солткрийк? Там има един доста добър старомоден хотел. „Балморъл Корт“. Ще ви кажа и кои са собствениците. Семейство Роджърс. Тя беше готвачка у стария лорд Маунтхед, той даваше най-добрите обеди в Лондон. Омъжи се за иконома и сега двамата държат този хотел. Струва ми се, че точно това търсите. Тишина, никакви джазови изпълнения, първокласна кухня и отлично обслужване.

— Идеята е добра, разбира се. Има ли покрита тераса?

— Да, има остъклена веранда и под нея тераса. Ако искате, можете да се печете или да стоите на сянка. Стига да желаете, мога да ви запозная и с някои от съседите. Например със старата лейди Тресилиън. Тя живее почти на прага им. Къщата й е чудесна, а тя самата е възхитителна жена, въпреки че е почти инвалид.

— Вдовицата на съдията ли имате предвид?

— Точно така.

— Познавах Матю Тресилиън и ми се струва, че съм я виждал. Очарователна жена, въпреки че оттогава изтече доста време. Солткрийк е близо до Сайнт Лу, нали? Имам няколко приятели от този край. Знаете ли, че наистина Солткрийк ми се струва подходящо място? Ще напиша писмо и ще помоля за някои подробности. Искам да замина в средата на август и да остана там до средата на септември. Надявам се, че има и гараж за колата. А шофьорът ми?

— О, да. Всичко е съвсем съвременно.

— Защото, както знаете, трябва да внимавам с катеренето по планините. Принуден съм да избирам стаи на партера, въпреки че сигурно има асансьор.

— О, да, има всичко.

— Изглежда — каза господин Тревъс, — това ще бъде добро решение на моя проблем. Пък и ще се радвам да възобновя познанството си с лейди Тресилиън.