Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Кей? Мислиш, че идеята е на Кей?

— Напълно възможно. Каквато е вулгарна. Когато един мъж и една жена смятат за редно да занимават обществото с проблемите си и са решили да се разведат, то поне могат да се разделят почтено. Според мен хрумването двете жени — бившата и новата — да станат приятелки е възмутително. В днешно време никой не поддържа ниво!

— Струва ми се, че това е модерно — каза Мери.

— Няма да го допусна в моя дом — заяви лейди Тресилиън. — Смятах, че направих достатъчно, като приех онази особа с червените нокти на краката.

— Тя е съпруга на Невил.

— Именно. Затова реших, че Матю би го желал. Той бе привързан към момчето и винаги е искал то да се чувства в тази къща като в свой дом. Моят отказ да приема жена му би означавал да се противопоставя на волята му, затова отстъпих и я поканих. Но не ми харесва. Изобщо не подхожда на Невил. Ни потекло, ни корени!

— Тя е от доста добро семейство — отвърна Мери помирително.

— Произходът й е лош — настоя лейди Тресилиън. — Баща й, както знаеш, трябваше да напусне всички клубове след онази история с картите. За щастие почина наскоро след това. А майка й бе всеизвестна на Ривиерата. Какво възпитание за едно момиче! Нищо, освен хотелски живот. Тя срещна Невил на тенискортовете, оплете го и не миряса, докато не го накара да напусне жена си, която обичаше силно, и да замине с нея! Вината е изцяло нейна!

Мери се усмихна. Лейди Тресилиън бе старомодна и смяташе, че в такива случаи жените са виновни, а мъжете не носят никаква вина.

— За да бъдем по-точни, трябва да признаем, че Невил е също толкова виновен — отбеляза Мери.

— И Невил има голяма вина — съгласи се лейди Тресилиън. — Той имаше очарователна, безкрайно предана жена — може би прекалено предана. И ако онова момиче не бе толкова упорито, убедена съм, той щеше да се вразуми. Но то бе решило да се омъжи за него! Да, изцяло съм на страната на Одри. Много я обичам.

— Беше много тежко — въздъхна Мери.

— Да, наистина. Човек не знае как да се държи в такава сложна ситуация. Матю обичаше Одри, аз също. Пък и не може да се отрече, че тя бе добра съпруга на Невил, въпреки че за съжаление не можеше активно да участва в неговите забавления. Никога не е била спортистка. Цялата история бе много мъчителна. Когато бях момиче, такива работи просто не се случваха. Не, ще и дума, мъжете имаха своите приключения, но бе недопустимо да разтрогват брака си.

— А сега е допустимо — заяви категорично Мери.

— Именно. Ти разсъждаваш толкова трезво, мила. Няма смисъл да си спомняме отминалите дни. Такива неща се случват и момичета като Кей Мортимър отнемат съпрузите на други жени, ала никой не мисли нищо лошо за тях!

— С изключение на хора като теб, Камила!

— За мен не става дума. Това същество Кей изобщо не се притеснява дали я приемам или не. Прекалено е заета с това, как да прекарва добре времето си. Невил може да я доведе със себе си и аз съм готова да приема дори приятелите й, въпреки че нямам високо мнение за онзи превзет младеж, който винаги се навърта около нея. Как му беше името?

— Тед Латимър?

— Точно така. Приятел от Ривиерата. Бих искала да знам как успява да живее по този начин.

— Авантюристично.

— Това е простимо. Сигурно живее благодарение на външността си. Но не е особено подходящ приятел за съпругата на Невил! Не ми хареса начинът, по който пристигна миналото лято и отседна в хотел „Истърхед Бей“, когато те бяха тук.

Мери погледна през отворения прозорец. Къщата на лейди Тресилиън бе разположена върху стръмна скала с изглед към река Търн. На другия бряг на реката на обширен пясъчен плаж бе новият курортен комплекс на Истърхед Бей — няколко бунгала и голям хотел на носа с изглед към морето. Солткрийк бе живописно рибарско селище, разпиляно по склона на един хълм. Старомодно, консервативно, а населението му гледаше високомерно на Истърхед Бей и курортистите.

Мери се взираше над тясната ивица вода към отсрещния бряг, където почти срещу къщата на лейди Тресилиън стърчеше крещящо новият хотел „Истърхед Бей“.

— Радвам се — каза лейди Тресилиън, притворила очи, — че Матю не успя да види тази вулгарна постройка. Докато бе жив, крайбрежието бе съвсем запазено.

Сър Матю и лейди Тресилиън бяха дошли в Гълс Пойнт преди трийсет години. Преди девет години сър Матю, един запален мореплавател, се бе преобърнал с лодката си и се бе удавил почти пред очите на съпругата си.

Всички очакваха, че тя ще продаде Гълс Пойнт и ще напусне Солткрийк, но лейди Тресилиън остана да живее в къщата и единствената й видима реакция бе да се освободи от всички лодки и да се раздели с хангара. За гостите на Гълс Пойнт вече не държаха на разположение лодки. Те трябваше да използват ферибота и да наемат лодка от някой лодкар.