Агата Кристи - Нула часът — развръзката

Кей помълча малко и каза:

— Наистина разбирам. Говоря така само защото зная, че там не могат да ме понасят. Мразят ме! Да, мразят ме! Лейди Тресилиън ме гледа високомерно, проточила дългия си нос, а когато разговаряме с Мери Олдин, погледът й минава край мене. За теб всичко е много хубаво. Ти просто не забелязваш какво става.

— Те винаги се държат много любезно с теб. Знаеш добре, че не бих търпял, ако не беше така.

Кей го изгледа любопитно изпод дългите си мигли.

— Те наистина са доста внимателни. Но прекрасно знаят как да ми лазят по нервите. За тях аз съм натрапница.

— Е, добре — каза Невил, — в края на краищата мисля, че това е съвсем естествено, нали?

Гласът му се бе променил. Той стана, обърна се с гръб към Кей и се загледа напред.

— О, да, съгласна съм, че е естествено. Привързани са към Одри, нали? — Гласът й потрепери. — Скъпата, благовъзпитана, хладна, безцветна Одри! Камила не можа да ми прости, че заех мястото й.

Той не се обърна. Гласът му бе глух и безизразен:

— Все пак Камила е стара, прехвърлила е седемдесетте. Разбираш ли, нейното поколение не одобрява разводите. Но, общо взето, тя прие добре нещата, като се има предвид колко обичаше Одри.

Гласът му се промени, когато произнесе името.

— Те смятат, че си се отнесъл зле с нея.

— Това е така — прошепна сякаш на себе си Невил, но жена му го чу.

— О, Невил, не бъди толкова глупав. Само защото тя реши да вдигне такъв шум.

— Тя не вдигна шум. Одри никога не вдига шум.

— Е, знаеш какво исках да кажа. Само защото трябваше да си отиде, тя страдаше и будеше навсякъде съчувствие със съкрушения си вид. Това имам предвид! Одри не умее да губи. Мисля, че ако една жена не може да задържи съпруга си, трябва да се оттегли изискано! Нищо не ви свързва. Тя никога не е спортувала. Толкова е анемична и избеляла като… като парцал за чинии. В нея няма капка живот! Ако наистина е държала на тебе, трябвало е първо да помисли за щастието ти и да се радва, че ще бъдеш щастлив с някоя по-подходяща жена.

Невил се обърна. На устните му заигра иронична усмивка.

— Каква добра малка спортистка! Как убедително играе играта на любовта и съпружеството!

Кей се засмя пламнала.

— Е, добре, май се поувлякох. Но във всеки случай, след като вече е станало, нищо не може да се промени. Трябва да го приеме.

— Одри го прие — каза Невил тихо. — Разведе се, за да можем ние с теб да се оженим.

— Зная — отвърна Кей.

— Ти никога не си разбирала Одри.

— Не, не съм. В нея има нещо. Никой не знае какво мисли… Тя… тя ме плаши.

— Глупости, Кей.

— Да, плаши ме. Може би защото е умна.

— Мое мило глупаче.

Тя се засмя.

— Винаги ме наричаш така!

— Защото си такава!

Усмихнаха се един на друг. Невил се приближи, наведе се и я целуна по тила.

— Миличка Кей — промърмори.

— Добричка Кей — каза тя. — Отказва се от пътешествието с яхта и се оставя да бъде изядена от превзетите роднини на съпруга си с викторианско възпитание.

Невил отстъпи и седна на масата.

— Не виждам защо да не приемем и поканата за пътешествието с Шърти, щом толкова ти се иска.

Кей се изправи изненадана.

— А какво ще стане със Солткрийк и Гълс Пойнт?

Невил изрече с неестествен глас:

— Не виждам защо да не отидем там в началото на септември.

— О, Невил, но сигурно… — тя замълча.

— Не можем да отидем през юли или август заради турнирите — обясни Невил. — Но в Сайнт Лу ще свършим през последната седмица на август и оттам ще ни бъде доста удобно да заминем направо за Солткрийк.

— О, ще бъде идеално, прекрасно. Но си помислих… че тя е там винаги през септември, нали?

— Имаш предвид Одри?

— Сигурно могат да й предложат да ги посети по-късно, но…

— Защо да ходи по-късно?

Кей го погледна недоумяващо.

— Искаш да кажеш, че ще бъдем там по едно и също време? Какво невероятно хрумване!

Невил се раздразни:

— Изобщо не го намирам за невероятно. В днешно време това е твърде разпространено. Защо да не бъдем приятели? Така нещата ще станат къде по-прости. Та нали неотдавна ти сама го каза.

— Така ли?

— Да, не помниш ли? Говорихме за семейство Хау и ти каза, че на нещата трябва да се гледа с разбиране, цивилизовано и че новата съпруга на Ленард и бившата са много добри приятелки.

— О, не бих възразила. Наистина мисля, че е разумно. Но не смятам, че Одри ще бъде на същото мнение.

— Глупости.

— Не са глупости. Знаеш, Невил, че Одри ужасно те обичаше… Тя няма да го изтърпи дори за миг.