— Ах, да — заподозрените. Това е много важно. Вие вероятно помните кои са те?
Диплийч се замисли.
— Чакайте да видя… беше много отдавна. Всъщност били са само пет души, така да се каже, без да се брои прислугата — двама съпрузи, възрастни хорица, много предани и плахи. Те не знаеха абсолютно нищо и никой не би могъл да ги заподозре.
— Пет души, казвате. Разкажете ми за тях.
— Ами Филип Блейк. Той е бил най-добрият приятел на Крейл — знаели се от малки. Бил им на гости тогава. Още е жив. Виждам го от време на време на игрището за голф, живее в Сейнт Джордж Хил. Борсов агент е. Играе на борсата и добре се справя. Преуспяващ човек, склонен малко към пълнеене.
— Да, а другите?
— По-големият брат на Блейк е провинциален скуайър 6 6 Дребен собственик земевладелец в Англия. — Б.пр.
. Обича да си седи вкъщи — домошар.
Едно детско стихче се въртеше в главата на Поаро. Той го отпъди. Нима вечно щяха да го преследват глупави детски песнички?! В последно време това сякаш му бе станало идея фикс. И все пак мелодийката продължаваше да звучи:
Първото прасенце на пазар отиде,
второто прасенце вкъщи си остана…
— Значи обича да си седи вкъщи, да?
— Той е човекът, за когото ви разказах — този, който се занимава с лекарства и билки. Разбира малко от химия — хоби му е. Как ли му беше името? Име на някакъв писател беше… Сетих се! Мередит — Мередит Блейк. Не зная жив ли е, или не.
— Кои са другите?
— Другите? Ами причината за целия този смут — момичето в случая, Елза Гриър.
— „Третото прасенце хапна печено месце“ — измърмори Поаро.
Диплийч го изгледа смаян.
— Че как да не си е хапвала?! Та тя е консуматор. Смени трима съпрузи оттогава. Жени се и се развежда като „добър ден“. И всяка следваща женитба е по-сполучлива от предишната. Сега е лейди Дитишам. Ще я намерите на страниците на всеки „Татлър“ 7 7 Известно английско списание. — Б.пр.
.
— А другите двама?
— Гувернантката… не мога да си спомня името й. Симпатична, способна жена. Май че се казваше… Томсън… Джоунс — нещо подобно. Петият свидетел е детето — природената сестра на Каролайн Крейл. Тогава трябва да е била на петнадесет години. Тя доста се прочу. Копае разни неща и пътува с фургона си бог знае къде. Уорън — така се казва. Анджела Уорън. Рядко смущаваща млада жена в днешно време. Запознах се с нея преди два дни.
— В такъв случай тя не е прасенцето, което плакало кви-кви-кви?
Сър Монтегю Диплийч изгледа Поаро някак особено и каза сухо:
— Имала е за какво да плаче в живота си! Ако искате да знаете, тя е обезобразена — има голям белег на лицето си! Тя… хм, впрочем… не се съмнявам, че вие сам ще чуете за всичко това.
Поаро се изправи.
— Благодаря ви, бяхте много любезен. Ако мисис Крейл не е убила съпруга си…
— Само че тя го е убила, приятелю — прекъсна го Диплийч, — тя го е убила. Можете да ми вярвате.
Поаро продължи, сякаш нищо не се бе случило:
— … тогава, струва ми се, логично е да допуснем, че някой от тези петима го е направил.
— Един от тях би могъл , предполагам — каза Диплийч със съмнение, — но не виждам защо . Няма абсолютно никаква причина. Всъщност аз съм напълно сигурен, че никой от тях не го е извършил. Избийте си тази мисъл от ума, приятелю!
Еркюл Поаро само се усмихна и поклати глава.
— Дяволски виновна — каза мистър Фог кратко.
Поаро погледна замислено слабото, с правилни черти лице на адвоката. Куентин Фог, старши адвокат, беше съвсем различен от Монтегю Диплийч. Диплийч притежаваше сила, магнетизъм, беше напориста и малко тиранична личност. Постигаше своите ефекти чрез бърза и драматична промяна в поведението. Красив, изискан, очарователен в даден момент, а след това изведнъж… магическа промяна — устните, разтеглени в зловеща усмивка, готов да смуче кръвта ти.
Куентин Фог беше слаб, блед, напълно лишен от индивидуалност. Задаваше въпросите си тихо, монотонно, но с упорито постоянство. Ако Диплийч беше рапирата, то Фог беше свределът, който дълбае неуморно. Никога не постигна шумна слава, но бе известен като първокласен служител на закона. Обикновено печелеше делата си.
Поаро го съзерцаваше, обмисляйки нещо.
— Значи с такова впечатление сте останали?
Фог кимна.
— Трябваше да видите мисис Крейл в свидетелската ложа. Старият Хъмфри Рудолф — той водеше делото — просто я накълца на кайма. На кайма!!!
Читать дальше