Агата Кристи - Пет малки прасенца

Бавно, почти против волята си, Еркюл Поаро кимна. Карла продължи:

— Ето защо при мен всичко ще е наред, ако се омъжа за Джон. Аз зная, че всичко е наред, но той не знае . Той чувствува, че е съвсем естествено да мисля майка си за невинна. Трябва да бъде изяснено, господин Поаро — вие ще го направите.

— И да е вярно това, което казвате, госпожице — изрече бавно Поаро, — все пак минали са шестнадесет години!

— О, ще бъде трудно , разбира се, и никой друг освен вас не би могъл да го направи.

Очите на Поаро заискриха.

— Твърде много ме ласкаете.

— Чувала съм за вас, за това, което сте извършили и как сте го извършили. Интересувате се от психология, нали? А тя не се променя с времето. Веществените доказателства ги няма — фасовете, отпечатъците, стъпканата трева. Няма вече къде да ги търсите. Но можете да прегледате още веднъж всички факти по делото и евентуално да поговорите с хората, които са били там тогава. Всички са живи… все още. И тогава… тогава ще можете да се отпуснете в креслото си и да мислите , както току-що казахте. И ще знаете какво се е случило в действителност…

Поаро се изправи, поглаждайки с ръка мустаците си.

— Госпожице, за мене е чест! Ще оправдая доверието ви. Ще разследвам вашия случай, ще се ровя в събитията отпреди шестнадесет години и ще открия истината.

Карла стана. Очите й блестяха, но тя каза само:

— Добре.

Еркюл Поаро красноречиво поклати показалеца си.

— Една минутка. Казах, че ще открия истината, но вие разбирате, че не съм предубеден. Не приемам вашата увереност в невинността на майка ви. Ако тя е виновна — eh, bien 3 3 Е, добре (фр.). — Б.пр. — тогава какво?

Карла отметна гордо глава и каза:

— Аз съм нейна дъщеря и искам истината!

— En avant 4 4 Напред (фр.). — Б.пр. тогава. Макар че не това би трябвало да кажа, а обратното: En arrière… 5 5 Назад (фр.). — Б.пр.

— Дали си спомням случая Крейл? — попита сър Монтегю Диплийч. — Разбира се, спомням си много добре. Доста привлекателна жена, но неуравновесена, естествено. Никакво самообладание!

Той крадешком хвърли поглед към Поаро.

— Какво ви кара да ме питате?

— Интересува ме.

— Не постъпвате особено тактично, драги ми приятелю — каза Диплийч. Внезапно оголвайки зъбите си в своята прочута вълча усмивка, за която говореха, че разтрепервала свидетелите. — Знаете ли, не успях тогава — не можах да я отърва.

— Зная.

Сър Монтегю сви рамене.

— Тогава, разбира се, нямах толкова опит, колкото сега. И все пак мисля, че направих всичко, което е по силите на един човек. А без помощ трудно може да се направи нещо. В края на краищата успяхме да намалим присъдата на доживотен затвор. Била е провокирана, видите ли. Множество почтени съпруги и майки подписаха петиция. Доста хора й съчувствуваха.

Той се облегна назад, изпъвайки дългите си нозе. Изражението му показваше, че се опитва да даде една критична преценка.

— Ако беше го застреляла, знаете, или поне пробола с нож, щях да направя всичко възможно за непредумишлено убийство. Но с отровата шега не бива. Рисковано е… много рисковано.

— Каква беше защитата? — попита Поаро. Той знаеше, защото беше чел вече вестникарските хроники, но считаше, че няма да навреди, ако пред сър Монтегю играе ролята на напълно неосведомен.

— О, самоубийство! Единственото нещо, което можеше да се направи, при все че не беше много убедително. Крейл просто не беше такъв човек! Предполагам, не сте го познавали? Не? Той беше неповторим, отявлен деребей, вдъхновен любител на жените, бирата и тям подобни. С удоволствие се отдаваше на плътски наслади. Никой съд не можеш да убедиш, че такъв човек ще седне и кротко ще свърши със себе си. Не подхожда някак си. Не, още от самото начало се страхувах, че каузата ми е загубена. А и мисис Крейл не ме подкрепи. Разбрах, че сме загубили още щом влезе в свидетелската ложа. Изобщо не се бореше. Но пък не накараш ли клиента си да влезе в свидетелската ложа, съдът си прави съответните изводи.

— Това ли имахте предвид, когато преди малко казахте, че трудно може да се направи нещо без помощ? — попита Поаро.

— Напълно, скъпи ми приятелю! Не сме фокусници, нали? Половината битка е спечелена, ако обвиняемият направи благоприятно впечатление на съда. Неведнъж съм виждал как в съда произнасят присъди, изцяло противопоставящи се на заключението на съдията: „Той го е извършил — такова е нашето становище.“ Или: „ Никога не е извършвал подобно нещо. Не ми ги разправяйте на мене тия!“ Каролайн Крейл даже не се опита да се бори.