Агата Кристи - Пет малки прасенца

— И защо?

— Откъде да зная. Тя, разбира се, обичаше мъжа си. Съвсем падна духом, когато дойде в съзнание и разбра какво е извършила. Мисля, че изобщо не успя да се съвземе от шока.

— Значи според вас тя е била виновна?

Диплийч беше доста изненадан.

— Хм, ами аз мислех, че това се разбира от само себе си.

— Тя някога призна ли се за виновна?

Диплийч бе шокиран.

— Не… не, разбира се. Ние си имаме наш кодекс: винаги считаме, че обвиняемият, ъ-ъ-ъ, се преструва на невинен. Щом като толкова се интересувате, наистина е жалко, че не можете да се видите със стария Мейхю. Двамата Мейхю бяха адвокатите, които подготвиха делото за мене. Старият Мейхю би могъл да ви каже повече, отколкото аз, но ето на, той е покойник. Младият Джордж Мейхю е жив, разбира се, ала по онова време беше още момче. Много вода изтече оттогава…

— Да, зная. За мене е щастие, че помните толкова неща. Имате забележителна памет.

Диплийч замърка доволно:

— О, ами човек си спомня по-важните заглавия, видите ли, особено когато става въпрос за углавно престъпление. А делото Крейл доби, разбира се, голяма популярност чрез пресата. Всички много се интересуваха от интимния му живот и въобще. Момичето в случая се държа доста скандално. „Безскрупулна жена!“ — помислих си тогава.

— Моля да ме извините, ако ви се струвам твърде настоятелен, но ще повторя още веднъж: вие не сте имали никакви съмнения по отношение вината на Каролайн Крейл?

Диплийч сви рамене и отвърна:

— Откровено казано, като мъж с мъж, не можеше да има никакво съмнение. Да, тя го бе извършила.

— Какви бяха уликите срещу нея?

— Наистина крайно изобличаващи. Преди всичко имаше мотив. Тя и Крейл живеели в непрестанни кавги, като куче и котка. Той винаги се забърквал с някоя и друга жена. Не можел да устоява — такъв си бил. Тя, общо взето, прилично понасяла това, проявявала снизхождение заради темперамента му, а и той, знаете, беше първокласен художник. Оттогава цената на картините му се покачи извънредно много. Аз лично не харесвам този художествен стил — грозновати, впечатляващи платна, но без съмнение добри… Та, както казах, от време на време мистър Крейл създавал тревоги с авантюрите си. Мисис Крейл не била някоя хрисима жена, която да страда мълчаливо. Имали страхотни скандали, но накрая той винаги се връщал при нея. Тези негови похождения не оставяли следи, но последната му авантюра била доста различна. Този път било момиче, разбирате ли, при това съвсем младо — само на двадесет години… Елза Гриър — така се казваше, единствена дъщеря на някакъв йоркширски фабрикант. Имала пари, решителност и знаела какво иска. А това, което искала, бил Еймиъс Крейл. Накарала го да я рисува, макар че той не правел портрети на хората от висшето общество, като например „Мисис Еди-коя си в розова коприна и перли“, обаче рисувал човешки фигури… Не съм чувал много жени да искат Крейл да ги рисува — той никак не ги щадеше. Ала момичето Гриър нарисувал и накрая здравата хлътнал по него. Наближавал четиридесетте, видите ли, а бил семеен от дълги години. Тъкмо бил назрял моментът да изглупее по някое младо момиче. Това момиче била Елза Гриър. Той лудеел по нея и мислел да поиска развод от жена си, за да се ожени за Елза. Каролайн Крейл не можела да понесе това. Тя го заплашвала и била чута от двама души да казва, че ако не се откаже от момичето, ще го убие. Щяла е да го стори сигурно. В деня, преди да се случи това, пиели чай с един съсед, който — между другото — се занимавал с билки и домашно приготвяне на отвари. Сред патентите му имало и отвара от бучиниш — кониинов разтвор. Поговорили малко за него и за смъртоносните му качества. На следващия ден съседът забелязал, че половината от съдържанието в шишето го няма, и се уплашил. На дъното на едно от чекмеджетата в стаята на мисис Крейл намерили почти празно шише от кониинов разтвор.

Еркюл Поаро се размърда притеснено и каза:

— Може някой друг да го е сложил там.

— О, тя призна в полицията, че го е взела. Твърде неразумно, естествено, но на този етап Каролайн Крейл нямаше адвокат, който да я посъветва. Когато я попитали, тя съвсем откровено признала, че го е взела.

— По какви причини?

— Казала, че уж го взела, за да свърши със себе си, но не могла да обясни нито защо шишето е празно, нито защо върху него има отпечатъци само от нейните пръсти. Точно този факт от цялата история се оказа най-фатален. Тя твърдеше, че Еймиъс Крейл се е самоубил, но ако той е взел кониин от шишето, скрито в стаята й, то върху шишето трябваше да има отпечатъци както от нейните, така и от неговите пръсти.