Агата Кристи - Пет малки прасенца

— Кониинът му е бил даден в бира, нали?

— Да, тя извадила бутилка бира от хладилника и сама я занесла долу в градината, където той рисувал. Наляла бирата в чаша, дала му я и го видяла как я изпива. След малко всички се качили горе да обядват и го оставили — той често се хранел отделно от другите. После Каролайн Крейл и гувернантката го намерили там мъртъв. Нейната версия беше, че бирата, която тя му дала, била напълно в ред, а нашата версия, че Крейл изведнъж е почувствувал голяма мъка и разкаяние и сам си е сипал отровата. Вятър и мъгла! Той въобще не беше такъв човек, а историята с отпечатъците от пръсти се оказа най-фатална от всичко.

— Намериха ли отпечатъци от нейните пръсти върху бирената бутилка?

— Не, намериха само негови, при това фалшиви. Тя останала сама с трупа, когато гувернантката изтичала горе, за да повика лекар. Това, което вероятно е направила, е следното: избърсала е бутилката и чашата и е притиснала в тях неговите пръсти. Искала е да покаже, че уж въобще не се е докосвала до тези неща. Обаче номерът не мина. Старият Рудолф, който водеше делото, направи истински фурор, като доказа съвсем определено, че никой не може да държи бутилка, ако пръстите му са в такова положение. Ние, разбира се, направихме всичко възможно да докажем, че би могло , защото, когато човек умира, ръцете му не го слушат. Откровено казано обаче, нашата версия не беше много състоятелна.

— Кониинът трябва да е бил сипан в бирата, преди Каролайн Крейл да я занесе долу в градината — каза Поаро.

— В бутилката изобщо нямаше кониин. Само в чашата.

Настъпи мълчание. Едрото красиво лице на сър Монтегю изведнъж се промени и той рязко извърна глава.

— Я, виж ти! Ей, Поаро, за какво намеквате ?

— Ако Каролайн Крейл е била невинна — отвърна Поаро, — тогава някой друг е сложил кониина в бирата. По това време защитата е твърдяла, че сам Еймиъс Крейл го е направил. Но вие казвате, че това е във висша степен неправдоподобно, а що се отнася до мене, аз напълно съм съгласен с вас. Той не е бил такъв човек. Тогава, ако Каролайн Крейл не го е направила, направил го е някой друг .

Диплийч едва не се задави.

— О, по дяволите, човече, губете си времето, щом искате! Има цяла вечност, откакто всичко приключи. Разбира се, че тя го е извършила. Вие също щяхте да сте сигурен, ако я бяхте видели тогава. На челото й беше написано! Даже, струва ми се, присъдата й дойде като облекчение. Тя не се страхуваше и изобщо не нервничеше. Просто искаше да премине през всичко това и то да свърши. Много смела жена наистина…

— И все пак — каза Поаро, — когато умирала, тя оставила писмо за дъщеря си, в което тържествено се заклевала, че е невинна.

— А как иначе?! — отвърна сър Монтегю Диплийч. — На нейно място и вие, и аз бихме постъпили по същия начин.

— Дъщеря й твърди, че тя не е такава жена.

— Дъщеря й твърди… пфу! Че какво знае тя ? Скъпи ми Поаро, по време на процеса дъщерята беше просто дете… на четири или пет години. Дадоха й друго име и я изпратиха в чужбина при някакви роднини. Какво ли може да помни тя ?

— Понякога децата разбират хората по-добре от възрастните.

— Може би, но не и в този случай. Естествено, момичето иска да вярва, че майка й не го е извършила. Оставете я да вярва. Това на никого не вреди.

— За жалост обаче тя иска доказателство.

— Доказателство, че Каролайн Крейл не е убила съпруга си?

— Да.

— Тогава няма да го получи — каза Диплийч.

— Така ли считате?

Известният адвокат замислено погледна събеседника си.

— За мене винаги сте били честен човек, Поаро. Какво мислите да правите? Да спечелите пари, като си играете с естествените чувства на едно момиче?

— Вие не я познавате. Тя е необикновена и с много силен характер.

— Да, мога да си представя. Дъщерята на Еймиъс и Каролайн Крейл би трябвало да е такава. Какво иска тя?

— Истината.

— Хм, боя се, че няма да може да я смели. Честно, Поаро, считам, че няма никакво съмнение — тя го е убила.

— Простете ми, приятелю, но бих искал сам да се уверя по този въпрос.

— Е, не виждам какво повече можете да направите. Можете да прочетете репортажите за процеса. Хъмфри Рудолф беше прокурор, но той почина. Кой ли му беше заместник… чакайте да помисля… младият Фог, струва ми се. Да, Фог. Поговорете с него. После хората, които са били там тогава, също са живи. Не вярвам да им се хареса вашата намеса и разравянето на цялата тази история, но смея да твърдя, че ще получите каквото търсите. Печелите доверие и сте голям дявол.