Агата Кристи - Фатален шанс

— Да, един. В 10.15. Пак с Уормсли Вейл. Бил е подаден от уличен телефон.

— Разбирам — Поаро замълча за момент.

— Каква е великата ви идея, мосю Поаро?

— Обаждането било ли е прието? Искам да кажа, дали лондонският номер е отговорил?

— Сега вече схващам накъде биете — бавно произнесе Спенс. — В апартамента трябва да е имало някой . Изключено е да е бил Дейвид Хънтър — по това време той е пътувал за Лондон. В такъв случай сигурно е била Розалийн Клоуд. Следователно тя не би могла да бъде в „Елена“ няколко минути по-рано. Вие се опитвате да докажете, мосю Поаро, че жената с оранжевия шал не е била Розалийн Клоуд. И ако е така, значи не Розалийн Клоуд е убила Ардън. Но тогава защо е решила да се самоубие?

— Отговорът на този въпрос — обясни Поаро — е много прост. Тя не се е самоубила, а е била убита!

— Какво?

— Умишлено и хладнокръвно е била убита.

— Но кой е убил Ардън? Отхвърлихме Дейвид…

— Не е Дейвид.

— А сега вие отхвърляте и Розалийн? Но, по дяволите, те са единствените, които имат някакъв мотив!

— Да — промълви Поаро, — мотивът . Точно той ни подведе. Ако приемем, че А има мотив да убие В, и Б има мотив да убие Г, то от това не следва, че А трябва да убие Г, а Б да убие В, нали?

Спенс изръмжа:

— По-полека, мосю Поаро, по-полека. Въобще не мога да проумея за какво намеквате с вашите А, Б, В и Г.

— Не е просто — съгласи се Поаро. — Никак не е просто. Защото, разбирате ли, имаме два различни вида престъпление — и следователно трябва да имаме двама различни убийци. Влиза Първи убиец и влиза Втори убиец.

— Само не ми цитирайте Шекспир — изсумтя Спенс. — Това не е драма от времето на кралица Елизабет I.

— Напротив, много напомня за Шекспир. Имаме налице всички емоции — най-човешките емоции, които бихме срещнали у Шекспир — ревност, омраза, светкавични и дръзки действия. Натъкваме се и на чудесен пример как да се използва предоставената ни възможност. „В плаването на живота има момент на прилив, който — щом го хванем — понася ни към слава…“ 20 20 Шекспир, Уилям. Трагедии в два тома, т. I, „Юлий Цезар“, стр. 369, „Народна култура“, С., 1973. Превод Валери Петров. — Б.пр. Някой просто е приложил на практика този принцип, лейтенант. Да се вкопчи в шанса и да го използва в своя полза. И го е постигнал блестящо точно под носа ви, така да се каже!

Спенс ядовито потърка носа си.

— Говорете по същество, мосю Поаро — каза той умолително. — Ако е възможно, изяснете се по-конкретно.

— Ще се изясня — ще бъда кристално ясен. Имаме налице три смъртни случая, нали така? Съгласен сте с мен, нали? Трима души са мъртви.

Спенс го изгледа с любопитство.

— Е, да, не мога да го отрека… Да не искате да ми внушите, че един от тях е още жив?

— Не, не — възрази Поаро. — И тримата са мъртви. Но как са намерили смъртта си? Тоест как бихте окачествили смъртта на всеки един от тях?

— По този въпрос, мосю Поаро, мисля, че ви е известно моето мнение. Едно убийство и две самоубийства. Но според вас последното самоубийство всъщност не е самоубийство, а пак убийство.

— Според мен — заяви Поаро — е имало едно самоубийство , един нещастен случай и едно убийство.

— Нещастен случай? Да не искате да кажете, че мисис Клоуд се е отровила, без да иска? Или може би майор Портър се е застрелял по случайност?

— Не — отвърна Поаро. — Нещастният случай е смъртта на Чарлс Трентън или с други думи на Инок Ардън.

— Нещастен случай! — избухна лейтенантът. — Нещастен случай? Свидетели сме на особено жестоко убийство, при което черепът на убития е разбит от няколко силни удара — и вие наричате това нещастен случай !

Без да се трогва от гневния изблик на лейтенанта, Поаро спокойно подметна:

— Като казвам нещастен случай, имам предвид липса на умисъл.

— За каква липса на умисъл може да става въпрос, след като имаме разбит череп! Да не намеквате, че е бил нападнат от някой луд?

— Струва ми се, че се доближаваме до истината, макар и не точно в смисъла, който вие влагате.

— Мисис Гордън бе единствената леко побъркана жена в този случай. Понякога забелязвах много странно изражение на лицето й. Разбира се, мисис Лайънел Клоуд също е малко смахната, но едва ли би проявила насилие. Ако може да говорим за разумен и здравомислещ човек, то това е мисис Джереми. Между другото, вие споменахте, че не тя е подкупила Портър?

— Точно така. Зная кой го е сторил. Както ви казах, самият Портър ми подсказа. Просто с една незначителна забележка — ах, не мога да си простя, че тогава не й обърнах внимание.