Агата Кристи - Фатален шанс

— Снощи, преди да си легне, сестра ви е седяла тук и е писала нещо… — обясни Поаро.

Дейвид го заобиколи и се наведе над листа хартия.

— Не докосвайте нищо — предупреди го Поаро.

Дейвид отдръпна ръката си и прочете написаното, без да се помръдне. После рязко се обърна и се втренчи изпитателно в Поаро.

— За самоубийство ли намеквате? Но защо Розалийн ще тръгне да се самоубива?

Отговорът дойде не от устата на Поаро. От отворената врата долетя спокойният глас с оустширски акцент на лейтенант Спенс:

— Да допуснем, че миналия вторник вечерта мисис Клоуд не е била в Лондон, а в Уормсли Вейл? Да допуснем, че е отишла да се срещне с мъжа, който я е изнудвал? Да допуснем, че в изблик на ярост го е убила?

Дейвид се извърна и го стрелна с ядосан и суров поглед.

— Сестра ми беше в Лондон във вторник вечерта. Беше си в апартамента, когато се прибрах към единайсет часа.

— О, да — каза Спенс. — Това е вашата версия, мистър Хънтър. Смея да твърдя, че вие ще се придържате плътно към нея. Но аз не съм длъжен да ви вярвам. А и не е ли малко късно — той направи жест към леглото, — след като случаят вече така или иначе няма да стигне до съда?

— Той никога няма да го признае, но според мен е наясно, че тя го е извършила — заяви Спенс. Седяха с Поаро в кабинета му в полицията. Той го изгледа и продължи: — Колко странно, че толкова усърдно проверихме само неговото алиби. Изобщо не ни хрумна да се занимаваме с нейното . А всъщност не разполагахме с никакво потвърждение, че е стояла в апартамента в Лондон през онази нощ. Повярвахме на думите му, че наистина е било така. А през цялото време знаехме, че само двама души имат мотив да убият Ардън — Дейвид Хънтър и Розалийн Клоуд. Отплеснах се с него и забравих за нея . Истината е, че тя изглеждаше толкова мило създание, дори леко малоумна. Струва ми се обаче, че именно този факт отчасти обяснява нещата. Напълно вероятно е Дейвид Хънтър да я е изпратил в Лондон точно по тази причина. Може би е подозирал, че тя ще изгуби разсъдъка си, и се е досещал, че този тип хора стават опасни, когато ги обземе паника. Още един абсурд: толкова често я виждах облечена в оранжева памучна рокля, това бе любимият й цвят. Оранжеви шалове, раирана оранжева рокля, оранжева барета. И дори и след като старата мисис Ледбетър обрисува млада жена с увит около главата й оранжев шал, аз пак не успях да проумея, че сигурно става въпрос за самата мисис Гордън. Още си мисля, че момичето не беше съвсем с всичкия си — просто не беше в състояние да отговаря за постъпките си. Имам предвид и случката в църквата. Звучи ми така, сякаш мисис Гордън тогава е била обезумяла от чувство за вина и от угризения.

— Да, тя имаше чувство за вина — съгласи се Поаро. Спенс започна да разсъждава:

— Сигурно се е нахвърлила върху Ардън в пристъп на лудост. А той едва ли е имал и най-малка представа какво го чака. Та на кой може да му мине през ума да бъде нащрек с такова младо момиче?

За миг потъна в размисъл, после отбеляза:

— Има обаче едно нещо, което не ми е много ясно.

— Кой се е свързал с Портър? Вие твърдите, че не е мисис Джереми. Аз обаче се обзалагам, че е точно тя!

— Не — отвърна Поаро. — Не е мисис Джереми. Увери ме в това и съм склонен да й вярвам. Такъв глупак бях. Трябваше да се досетя веднага. Майор Портър сам ми каза.

— Казал ви е?

— Е, не направо, разбира се. Не се усети, че ми подсказа.

— Е, и кой е бил?

Поаро леко наклони глава встрани.

— Ако ми разрешите, бих искал първо да ви задам два въпроса.

Лейтенантът го погледна изненадано.

— Питайте каквото искате.

— Интересуват ме онези сънотворни прахчета в кутийката до леглото на Розалийн. Какви бяха те?

Лейтенантът го погледна още по-изненадано.

— Прахчетата ли? О, съвсем безвредни. Бромид. За успокояване на нервите. Вземала е по едно всяка нощ. Направихме анализ, разбира се. Всичко се оказа наред.

— Кой ги е предписал?

— Доктор Клоуд.

— Кога?

— Ами преди известно време.

— Добре, но всъщност каква отрова е причинила смъртта й?

— Все още не сме получили резултатите от изследванията, но за мен няма съмнение — морфин, и то доста голяма доза.

— Беше ли намерен морфин в дома й?

Спенс придоби любопитно изражение.

— Не. За какво намеквате, мосю Поаро?

— Преминавам към втория си въпрос — ловко се изплъзна Поаро. — Дейвид Хънтър е поръчал от Лондон разговор с Лин Марчмънт към единайсет часа и пет минути във вторник вечерта. Казахте, че сте проверили обажданията. Това е бил единственият изходящ разговор от апартамента в Шепърдс Корт. А засечени ли са някакви входящи разговори?