Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

— Сали!

— Освен, разбира се, ако Лен има нещо против идеята ми.

— Сали! Но ти не знаеш… за баща ми.

— И какво от това? Разбира се, че знам. Баща ти е луд. Е, и други хора имат такива бащи.

— Това не е наследствена мания, можеш да бъдеш сигурна, Сали. Ако знаеш само колко отчаяно нещастен се чувствах заради теб.

— Имах известни подозрения.

— В Африка — каза мистър Акибомбо, — едно време, преди атомен век и научна мисъл дошли, сватбени обичаи много интересни и любопитни. Ще ви разкажа.

— По-добре недей — прекъсна го Сали. — Струва ми се, че това ще ни накара с Лен да се изчервим, а когато си риж, червенината ужасно си личи.

Еркюл Поаро подписа и последното от писмата, които мис Лемън бе поставила пред него.

— Tres bien — важно каза той. — Нито една грешка.

Мис Лемън изглеждаше леко оскърбена.

— Струва ми се, че не греша толкова често — каза тя.

— Не толкова често, но се е случвало. Как е сестра ви, между другото?

— Мисли да замине на пътешествие, мосю Поаро. Из северните столици.

— А — отбеляза Еркюл Поаро.

Той се запита дали евентуално едно пътешествие?…

Разбира се, той не би тръгнал на морско пътешествие… по никакъв начин. Часовникът зад гърба му удари един.

— обяви той.

— Не ви разбрах, мосю Поаро?

— Няма нищо — отвърна Еркюл Поаро.

Други времена, други нрави (фр.). — Б.пр.

Тайна организация в Кения, целяща изгонването на европейците от страната. — Б.пр.

Как? Това е онази малката, която ми открадна пудриерата ли? А, не! Ще отида в полицията. Няма да издържа, не мога да понеса една такава крадла да… (фр.). — Б.пр.

Но тя трябва да ми върне пудриерата (фр.). — Б.пр.

Хайде, Рене, закъсняваме (фр.). — Б.пр.

Ужасно дете (фр.). — Б.пр.

Лука 4:23. — Б.пр.

Чуйте, приятелю (фр.). — Б.пр.

Тук сте се подредили чудесно (фр.). — Б.пр.

Аз не обичам ченгетата (фр.). — Б.пр.