Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

— Не — каза Поаро, поклащайки глава. — Не го е подкупила.

— Имаме и показанията на аптекаря от ъгъла на улицата. Той я познава достатъчно добре и поддържа това, че тя е влязла в шест и пет, купила е пудра, аспирин и се е обадила по телефона. Напуснала е магазина в шест и четвърт и е взела такси от колонката отвън.

Поаро се изправи в стола си.

— Но това — рече той, — е великолепно! Точно това ни трябва!

— Какво, за Бога, имате предвид?

— Имам предвид, че тя всъщност се е обадила от телефона на аптеката.

Инспектор Шарп го погледна раздразнено.

— Вижте какво, мосю Поаро, дайте да видим известните факти. В шест и осем минути Патриша Лейн е жива и се обажда в полицейския участък от тази стая. Съгласен ли сте с това?

— Не мисля, че се е обаждала от тази стая.

— Добре тогава, долу от салона.

— Нито пък от салона.

Инспектор Шарп въздъхна.

— Предполагам няма да отречете, че е имало обаждане в полицейското управление? Не смятате, че аз, сержантът, полицай Най и Найджъл Чапмън сме станали жертви на масова халюцинация?

— Не, в никакъв случай. Обаждане е имало. Бих направил догадката, че то е извършено от телефона на аптеката.

Челюстта на инспектор Шарп увисна за миг.

— Искате да кажете, че се е обаждала Валъри Хобхауз? Че се е преструвала на Патриша Лейн, а Патриша Лейн е била вече мъртва?

— Да, точно това искам да кажа.

Инспекторът млъкна за момент, после стовари юмрука си върху масата с трясък.

— Не вярвам. Гласът… чух го лично.

— Чули сте го, да. Момичешки глас, запъхтян, развълнуван. Само че не познавате гласа на Патриша Лейн достатъчно добре, за да кажете със сигурност, че е била тя.

— Може аз да не го познавам. Но всъщност Найджъл Чапмън вдигна слушалката. Не може да ме убедите, че Найджъл Чапмън може да бъде заблуден. Не е толкова лесно да се прикрие глас по телефона, нито да се подправи нечий друг. Найджъл Чапмън щеше да разбере, че не е бил гласът на Пат.

— Да — каза Поаро. — Найджъл Чапмън щеше да знае. Найджъл Чапмън е знаел много добре, че не е Патриша. Кой би могъл да знае по-добре от него, след като я е убил с удар отзад по главата малко преди това.

Минаха минута-две, преди инспекторът да си възвърне дар слово.

— Найджъл Чапмън? Найджъл Чапмън ли? Ама когато я намерихме убита… той плака… плака като дете.

— Осмелявам се да кажа — рече Поаро, — че според мен той обичаше това момиче не по-малко от когото и да било другиго, но това не я е спасило. Не и в случай че е представлявала заплаха за интересите му. През цялото време Найджъл Чапмън беше една очевидна възможност. Кой притежаваше морфин? Найджъл Чапмън. Кой има блестящия ум да планира и храбростта да извърши убийство? Найджъл Чапмън. За кого знаем, че е жесток и суетен? За Найджъл Чапмън. Има всички отличителни белези на убиец: арогантна суета, злоба, растяща дързост, която го кара да привлича вниманието към себе си по всеки възможен начин — използването на зеленото мастило в изумителния двоен блъф и, най-накрая, преиграването с глупавата умишлена грешка да сложи косми на Лен Бейтсън в пръстите на Патриша Лейн, забравяйки факта, че, след като е ударена отзад, Патриша не би могла да сграбчи нападателя си за косата. Такива са тези убийци, движени от собствения си егоизъм, от обожанието към собствения си ум, разчитащи на чара си — защото Найджъл имаше чар, чара на разглезено дете, което не е пораснало, което никога няма да порасне и което вижда само едно — себе си и това, което иска!

— Но защо, мосю Поаро? Защо убийство? Силия Остин може би, но защо и Патриша Лейн?

— Това именно — каза Поаро — трябва да разберем.

— Отдавна не съм ви виждал — каза старият мистър Ендикът на Еркюл Поаро. Той се взря внимателно в него: — Много мило, че се отбихте.

— Не идвам само така — рече Еркюл Поаро. — Дошъл съм за нещо.

— Е, както знаете, аз съм ви много задължен. Разкрихте онази мръсна история с Абърнети.

— Изненадан съм, че ви намирам тук. Мислех, че сте се оттеглили.

Старият адвокат се усмихна мрачно. Фирмата му беше основана отдавна и много уважавана.

— Дойдох днес специално, за да видя един много стар клиент. Все още се грижа за делата на един-двама стари приятели.

— Сър Артър Станли е стар приятел и клиент, нали?

— Да. Занимавам се с правните му дела от най-ранните му години. Блестящ човек, мосю Поаро, изключителен ум.

— Смъртта му беше обявена вчера, в новините в шест часа, струва ми се.