Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

— Ако направите самопризнания, може да ви помогне, но нищо не мога да ви обещая или пък да ви накарам да го направите, обещавайки ви изгода.

— Не знам дали ме интересува. По-добре всичко да приключи веднага, отколкото да гния в затвора. Искам да направя признания. Може да съм това, което наричате съучастник, но не съм убиец. Никога не съм възнамерявала да убивам, нито пък съм искала убийство. Не съм толкова глупава. Това, което искам, е ясно формулирано обвинение срещу Найджъл. Силия знаеше твърде много, но можех някак си да се справя с това. Найджъл не ми остави време. Той я накара да излязат и да се срещнат, каза й, че ще си признае за раницата и за мастилото, след което й сипал морфин в чашата с кафе. Той е попаднал на писмото й до мисис Хабърд по-рано и извадил оттам полезна „самоубийствена“ реплика. Той го сложи заедно с празната стъкленица от морфин (която прибрал, след като се престорил, че я изхвърля) до леглото й. Сега разбирам, че е замислял убийството доста отдавна. След това дойде и ми каза какво е направил. Заради мен самата трябваше да остана на негова страна. Същото нещо трябва да се е случило и с мисис Ник. Разбрал е, че тя пие и че на нея не може да се разчита… успял е да я пресрещне някъде по пътя й за вкъщи и е отровил питието й. Пред мен отрече да го е правил, но аз знам, че е така. После се случи това с Пат. Той дойде при мен в стаята ми и ми каза какво е станало. Каза ми какво трябва да направя, така че и двамата да имаме непоклатимо алиби. Вече бях оплетена в мрежата и нямах изход. Предполагам, че ако не ме бяхте хванали, щях да отида някъде в чужбина и да си изградя нов живот. Само че ме пипнахте. Сега се интересувам само от едно — да се уверя, че този жесток усмихнат дявол ще увисне на бесилката.

Инспектор Шарп пое дълбоко дъх. Всичко това беше напълно задоволително, просто невероятен късмет, но той беше объркан.

Полицаят наплюнчи молива си.

— Не съм сигурен, че разбирам — започна Шарп.

Тя го прекъсна.

— Няма нужда да разбирате. Имам си причини.

Еркюл Поаро се обади много внимателно:

— Мисис Николетис ли?

Той чу рязкото й вдишване.

— Тя ви беше… майка, нали?

— Да — каза Валъри Хобхауз. — Тя ми беше майка.

— Аз не разбира — тъжно каза мистър Акибомбо.

Той гледаше нетърпеливо ту червенокосия младеж, ту червенокосото момиче.

Сали Финч и Лен Бейтсън провеждаха разговор, който мистър Акибомбо не успяваше да проследи.

— Как мислиш — попита Сали, — дали Найджъл е искал да хвърли подозрението върху мен или върху теб?

— Върху двама ни, според мен — отвърна Лен. — Струва ми се, че е взел космите от моята четка за коса.

— Аз не разбира, моля — намеси се Акибомбо. — Значи мистър Найджъл скочил на балкон?

— Найджъл скача като котка. Аз не бих могъл да прескоча такова разстояние — прекалено тежък съм.

— Искрено и смирено се извинява за напълно несправедливо подозрение.

— Няма нищо — каза Лен.

— Ти наистина помогна много — рече Сали, — с всичките си разсъждения за боровата киселина.

Мистър Акибомбо засия.

— Отдавна трябваше да сме разбрали — заяви Лен, — че Найджъл е престъпен тип и…

— О, за Бога, имам чувството, че слушам Колин. Найджъл винаги ме е отвращавал, но едва сега разбирам защо. Разбираш ли, Лен, че ако бедният сър Артър Станли направо бе предал Найджъл на полицията, вместо да проявява сантименталност, днес щяха да са спасени още три живота? Тежко е да се мисли за това.

— Все пак разбираемо е как се е почувствал.

— Моля, мис Сали.

— Кажи, Акибомбо!

— Ако срещне мой професор на парти довечера в университет, ще му каже ли, моля, че аз направил добро мислене? Мой професор често казва, че аз има объркан процес на мислене.

— Ще му кажа.

Лен Бейтсън бе олицетворение на мрачния образ.

— След една седмица ти ще бъдеш в Америка — произнесе той. За миг се възцари тишина.

— Ще се върна — каза Сали, — или ти ще дойдеш там на специализация.

— Какъв е смисълът?

— Акибомбо — запита Сали, — имаш ли нещо против един ден да ни станеш кум?

— Какво е кум, моля?

— Ами младоженецът, например Лен, ще ти даде да пазиш един пръстен, после двамата, облечени хубаво, ще отидете в църквата и в нужния момент той ще те помоли за пръстена, ти ще му го дадеш, той ще го сложи на ръката ми, органът ще свири сватбения марш, а всички ще плачат и това е.

— Искаш да кажеш, — че ти и Лен ще се жените?

— Това е идеята.