Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

— Няма да е в сейфа — каза Коб. — Прекалено очевидно е.

Четвърт час по-късно сейфът и чекмеджетата на бюрото бяха предали тайните си.

— Работата май ще излезе дебела — каза МакКрей, който по природа беше мрачен и критикарски настроен.

— Това е само началото — каза Коб.

След като изпразни чекмеджетата от съдържанието им и го подреди на спретнати купчинки, той започна да изважда самите чекмеджета и да ги обръща наопаки. Той нададе възглас на радост.

— Ето го, мой човек — рече.

Половин дузина малки сини книжки със златни букви бяха прикрепени със скоч към долната страна на най-долното чекмедже.

— Паспорти — каза сержант Коб. — Издадени от държавния секретар по външните работи на Нейно Величество, Господ да благослови лековерната му душа.

МакКрей се наведе с интерес, докато Коб отваряше паспортите и сравняваше снимките.

— Трудно ще повярваш, че това е една и съща жена, нали? — каза МакКрей.

Паспортите бяха на мисис да Силва, мис Айрийн Френч, мисис Олга Кон, мис Нина Льо Мезюрие, мисис Гладис Томас и мис Мойра О’Нийл. Те представяха тъмнокоса млада жена, чиято възраст варираше между двадесет и пет и четиридесет.

— Прическата е различна всеки път — каза Коб. — Помпадур, къдрици, права, момчешка и така нататък. Направила е нещо на носа си за Олга Кон, подплънки в бузите за мисис Томас. Ето още два чужди паспорта… мадам Махмуди, алжирка. Шийла Донован, република Ейре. Сигурно има банкови сметки на всички тези различни имена.

— Не е ли малко сложно?

— Трябва да е сложно, мой човек, финансовата полиция непрекъснато души наоколо и задава неудобни въпроси. Не е толкова трудно да направиш пари от контрабанда на стоки… ама е дяволски мъчно да отчетеш парите, след като вече ги имаш! Обзалагам се, че този малък игрален клуб в Мейфеър е бил основан от тази дама именно с такава цел. Печеленето на пари от хазарт е комай единственото нещо, което финансовият инспектор не може да провери с точност. Голяма част от плячката вероятно се укрива в банки в Алжир, Франция и Ейре. Цялата работа е премислена внимателно и поставена на бизнес основа. Ала един ден тя трябва да е оставила един от тези фалшиви паспорти да се търкаля на Хикъри Роуд и този малък дявол Силия го е видяла.

— Идеята на мис Хобхауз не е била лоша — каза инспектор Шарп. Гласът му беше снизходителен, почти бащински.

Той разбъркваше паспортите в ръцете си като човек, който раздава карти.

— Сложно дело са финансите — каза той. — Доста време ни отне да тичаме от банка на банка. Добре си е покрила следите — имам предвид финансовите си следи. За две години, според мен, тя щеше да се измъкне, да замине в чужбина и да си живее щастливо с незаконните си доходи. Не е било голяма работа — нерегистрирани диаманти, сапфири и така нататък влизат, крадена стока излиза, и малко наркотици като добавка. Доста добре е организирано. Пътувала е в чужбина под чуждо и със собственото си име, но никога прекалено често и същинската контрабанда се е извършвала несъзнателно от някой друг. Имала е агенти в чужбина, които са се грижели за подмяната на раниците в подходящ момент. Да, идеята не е била лоша. И трябва да благодарим на мосю Поаро, който ни наведе на нея. Умно е от нейна страна да предложи и психологическия трик с кражбите на бедната малка мис Остин. Веднага разбрахте това, нали, мосю Поаро?

Поаро се усмихна скромно, а мисис Хабърд го погледна с възхищение. Намираха се в дневната на мисис Хабърд и разговаряха съвсем неофициално.

— Алчността я погуби — каза Поаро. — Изкушена бе от хубавия диамант върху пръстена на мис Патриша Лейн. Глупаво от нейна страна, защото така показа веднага, че е свикнала да борави със скъпоценни камъни… цялата тази работа с оценяването на диаманта и заменянето му с цирконий. Да, това определено ме насочи към Валъри Хобхауз. Въпреки това е умна: когато я обвиних, че е вдъхновила Силия, тя се съгласи и го обясни със съчувствието си.

— Но убийство! — каза мисис Хабърд. — Хладнокръвно убийство. Дори сега не мога да си го представя.

Инспектор Шарп изглеждаше мрачен.

— Все още не сме в състояние да я обвиним в убийството на Силия Остин — рече той. — Пипнахме я за контрабанда, разбира се. С това няма проблеми. Но обвинението в убийство е по-сериозна работа. Прокурорът просто не вижда начин. Мотив има, естествено, има и възможност. Тя може би е знаела всичко за баса и за това, че Найджъл притежава морфин, но нямаме истински улики, освен това трябва да се имат предвид и другите две убийства. Може да е отровила и мисис Николетис, но, от друга страна, определено не е убила Патриша Лейн. Всъщност тя е единственият човек, за когото всичко е ясно. Джеронимо казва със сигурност, че е излязла от къщата в шест часа. Той се придържа към това. Не знам дали го е подкупила.