Агата Кристи - Хикъри Дикъри Док

Мисис Хабърд поклати глава.

— Мисис Николетис винаги го правеше, но аз никога.

— Добре, тогава Патриша Лейн идва да се обади оттук, развълнувана от това, което си е спомнила. После, докато тя говори, вратата се отваря и някой надниква или влиза. Патриша млъква и затваря. Може би във влезлия разпознава човека, чието име се кани да произнесе? Или е само предпазливост? Възможни са и двете. Лично аз съм склонен да приема първото.

Мисис Хабърд кимна убедено.

— Който и да е бил, той я е проследил дотук, може би е слушал пред вратата. Влязъл е, за да спре Пат.

— И тогава…

Лицето на Шарп потъмня.

— Този човек се е върнал в стаята на Патриша заедно с нея, говорейки спокойно и непринудено. Може би Патриша я е обвинила, че е взела содата и може би е получила правдоподобно обяснение.

Мисис Хабърд попита рязко:

— Защо казвате „я“?

— Смешна работа… едно местоимение! Когато намерихме тялото, Найджъл Чапмън каза: „Ще убия този, който го е направил. Ще го убия.“ Може да има някакви подозрения спрямо мъж, към някой определен мъж. Ако е така, трябва да открием какви са причините да мисли така. Що се отнася до мен, то аз смятам, че е жена.

— Защо?

— Просто така. Някой влиза в стаята на Патриша заедно с нея… някой, с когото тя се чувства у дома. Това говори за друго момиче. Мъжете не посещават етажа със спалните на момичетата, освен ако нямат специална причина. Нали съм прав, мисис Хабърд?

— Да. Не е абсолютно твърдо и установено правило, но в общи линии е така.

— Другата страна на къщата е отрязана от тази, с изключение на приземния етаж. Ако се приеме, че разговорът между Найджъл и Пат по-рано е бил чут, най-вероятно го е чула жена.

— Да, разбирам какво имате предвид. Някои от момичетата прекарват половината от времето си в надничане по ключалките.

Тя пламна и добави с извинителен тон:

— Това е твърде строго обвинение. Всъщност въпреки че тези къщи са масивно построени, те са разделени впоследствие и новите стени са тънки като хартия. Не можете да не чувате. Джийн, трябва да призная, доста шпионира. Тя си е такава. И, разбира се, когато Женевиев е чула Найджъл да казва на Пат, че баща му е убил майка му, тя се е спряла и е чула всичко останало.

Инспекторът кимна. Беше чул показанията на Сали Финч, Джийн Томлинсън и Женевиев. Той рече:

— Кой живее от двете страни на Патриша?

— Оттатък е Женевиев… но нейната е с оригинална стена. Елизабет Джонстън е от тази страна, по-близо до стълбите. Нейната стена е тънка.

— Това, малко стеснява кръга — отбеляза инспекторът.

— Французойката е чула края на разговора. Сали Финч е била там по-рано, преди да отиде да пусне писмото си. Самият факт, че тези две момичета са били там, автоматично изключва възможността друг да шпионира, освен за много кратко време. Пак, с изключение на Елизабет Джонстън, която може да е чула всичко през междинната стена, ако е била в спалнята си, обаче изглежда доста сигурно, че тя вече е била във всекидневната, когато Сали Финч е излязла до пощата.

— Не е ли била във всекидневната през цялото време?

— Не, качила се е горе за малко, за да вземе някаква книга, която забравила. Както обикновено, никой не може да каже кога.

— Може да е всеки от тях — каза мисис Хабърд безпомощно.

— Според техните показания — да… но ние имаме още една малка улика.

Той извади от джоба си малък хартиен пакет.

— Какво е това? — попита мисис Хабърд.

Шарп се усмихна.

— Няколко косъма… взех ги от пръстите на Патриша Лейн.

— Искате да кажете…

На вратата се почука.

— Влез — каза инспекторът.

Вратата се отвори, за да пропусне мистър Акибомбо. Цялото му черно лице бе разтеглено в широка усмивка.

— Моля — рече той.

Инспектор Шарп нетърпеливо каза:

— Да, мистър… ъъ… хм, какво има?

— Мисля, моля, че има твърдение да направи. От първостепенна важност за осветляване на тъжно и трагично събитие.

— А сега, мистър Акибомбо — рече инспектор Шарп примирено, — да чуем, ако обичате, за какво става дума.

На мистър Акибомбо бе осигурен стол. Той седна с лице към другите, които го гледаха с повишен интерес.

— Благодаря ви. Аз почва сега?

— Да, ако обичате.

— Ами, вижте, вие разбира, понякога аз има смущаващи усещания в мой стомах.

— О!

— Мой стомах не добре. Така мис Сали нарича. Но аз наистина не болен. Аз не повръща.

Инспектор Шарп се сдържаше с усилие, докато се уточняваха всички тези медицински подробности.