Артър Дойл - Пиратът Шарки

Сега, когато се намираха под оръдейната закрила на Бас Тер, всички опасности бяха вече зад гърба им; и все пак мисълта за пирата не оставяше Скароу, когато наблюдаваше как лодката на агента бързо се отделя от кея на митницата.

— Бас държа, Морган — обърна се Скароу към първия помощник, — че агентът ще спомене Шарки още в първите сто думи, които ще се отронят от езика му.

— Бива, капитане, ще рискувам един сребърен долар — откликна грубият стар бристолец до него.

Гребците негри подгониха лодката към кораба и чиновникът, който седеше на руля, облечен в снежнобял платнен костюм, скочи на трапа.

— Привет, капитан Скароу! Чухте ли за Шарки?

Капитанът погледна помощника си и се подсмихна.

— Какво е направил? — запита капитан Скароу.

— Направил! Значи вие нищо не сте чули. Той е заловен и седи при нас заключен, тук, в Бас Тер. Миналата сряда го съдиха и утре сутринта ще увисне на бесилото.

Капитанът и помощникът му приветствуваха това съобщение с радостни викове, а след миг виковете им бяха подети от целия екипаж. Дисциплината бе забравена и моряците се стекоха на кърмата, за да чуят с ушите си тази новина. Пръв сред тях беше намереният в морето моряк от Нова Англия. Сияещото му лице бе обърнато към небето — той бе от пуритански род.

— Шарки ще бъде обесен! — крещеше той. — Господин агент, не знаете ли дали не им е нужен палач?

— Назад! — извика помощникът. Оскърбеното му чувство за дисциплина се оказа по-силно от вълнуващата новина. — Ще получите вашия долар, капитан Скароу. Никога досега не съм губил бас с по-леко сърце. А как са хванали този мръсник?

— Много просто. Собствените му другари не могли повече да го търпят. Шарки будел у тях такъв ужас, че решили да се избавят от него. Свалили го на необитаемия остров Литъл Мангъл, южно от Мистерьоса. От там го прибрал един търговски кораб от Портобело и го докарал тук. Мислеха да го изпратят на Ямайка, за да го съдят там, но нашият благочестив губернатор сър Чарлз Ивън не поиска и да чуе за това.

— Шарки е моя плячка — заяви той — и имам право сам да му видя сметката. Ако останете до десет часа заранта, ще видите как Шарки се люлее на бесилката.

— Чудесно би било — съжали капитанът, — но аз и така закъснях. Ще отплавам с вечерния отлив.

— Едва ли можете — решително заяви агентът. — С вас ще тръгне губернаторът.

— Губернаторът?

— Да. Правителството му нареди незабавно да се върне. Бързоходният пощенски кораб, който донесе съобщението, отплава за Виржиния. Казах на сър Чарлз, че вие ще пристигнете преди дъждовния период и той ви очаква.

— Хубава работа! — слиса се капитанът. — Аз съм прост моряк и малко разбирам от губернатори, барони и техните навици. Още не ми се е случвало да бъда в компанията на подобни особи. Но съм готов да служа на крал Джордж и ако губернаторът иска да плава на „Утринна звезда“, то аз ще го закарам до Лондон и ще сторя за него всичко възможно. Той може да се настани в каютата ми. Що се отнася до храната — шест пъти в седмицата ядем задушено осолено говеждо със зеленчуци и сухари или смес от мляно месо и маринована херинга. Но ако нашата кухня не е по вкуса му, нека вземе със себе си готвач.

— Не се тревожете, капитан Скароу — прекъсна го агентът. — Сър Чарлз в момента не е много добре — наскоро имаше пристъп на треска. Така че вероятно ще си седи в каютата през целия път. Доктор Леръс твърди, че нашият губернатор бил на път да предаде богу дух, но предстоящото обесване на Шарки му вдъхвало нови сили. Ала той има тежък характер и вие не бива да се обиждате от грубостите му.

— Може да приказва всичко, което му хрумне, и да прави каквото си ще. Само да не си вре носа, когато управлявам кораба — отвърна капитанът. — Той е губернатор на Сейнт Кит, а аз — на „Утринна звезда“. И с негово разрешение ще отплавам с първия отлив. Аз служа на моя господар също така, както той — на крал Джордж.

— Той едва ли ще успее до довечера. Необходимо му е да уреди цял куп неща по заминаването.

— Тогава утре, с първия отлив.

— Чудесно. Ще изпратя вещите му тази вечер, а той самият ще пристигне рано сутринта, ако, разбира се, успея да го убедя да напусне Сейнт Кит, без да види как Шарки ще изиграе последния си танц. Нашият губернатор обича заповедите му да се изпълняват мигновено и не е изключено да пристигне на кораба незабавно. Възможно е доктор Леръс да съпровожда сър Чарлз в пътешествието му.

Щом агентът замина, капитанът и помощникът му се заловиха с приготовленията по посрещането на важния пътник. Те освободиха и подредиха най-просторната каюта. Капитан Скароу нареди също да се качат на борда няколко каси плодове и вино, за да разнообрази поне малко скромната моряшка храна.