Артър Дойл - Пиратът Шарки

Когато ожесточената война за испанското наследство завърши с Утрехтския мирен договор, мнозина от притежателите на кораби, наети от враждуващите страни, останаха без работа. Част от тях поеха по мирния, но далеч по-малко доходен път на обикновената търговия, други се присъединиха към риболовната флотилия, а някои отчаяни глави вдигнаха на бизанмачтата знака на пиратите — „Веселия Роджър“ и на свой риск обявиха война на цялото човечество.

С екипажи, набрани от всички националности, те браздяха моретата, като за почистване на кила се укриваха от време на време в някой уединен залив или хвърляха котва в отдалечено пристанище, за да започнат там безкрайни гуляи, смайвайки населението със своята разточителност и всявайки ужас с жестокостта си.

На Кроманделския бряг, край Мадагаскар, в африкански води, а най-вече около Антилите и по американското крайбрежие пиратите се превърнаха в постоянна опасност. Те си позволяваха дързостта да съгласуват своите набези с благоприятните за плаване сезони — през лятото опустошаваха бреговете на Нова Англия, а през зимата се оттегляха на юг, в тропическите ширини.

Страхът от тези пирати бе още по-голям, защото те не се подчиняваха нито на дисциплината, нито на ония задръжки, благодарение на които предшествениците им — пиратите от старото поколение, всявайки страх, пораждаха уважение. Тези клетници не отговаряха пред никого и се разправяха с пленниците си така, както им подсказваше пиянското им настроение. Изблиците на причудливо великодушие се редуваха с периоди на небивала жестокост. Капитанът, попаднал в ръцете на пиратите, понякога биваше освобождаван с целия си товар, ако се окажеше весел сътрапезник в някой чудовищен гуляй, или биваше заставян да седне на масата в собствената си каюта и да получи във вид на ястие посипани със сол и пипер собствените си нос и устни. Само смел моряк се решаваше в тия времена да води кораби из Карибско море.

Такъв именно човек беше Джон Скароу, капитан на „Утринна звезда“, но и той въздъхна с облекчение, когато на сто ярда от оръдията на крепостта Бас Тер чу плясъка на спуснатата котва: Сейнт Кит беше крайното пристанище на неговия рейс и рано на другата сутрин бушпритът на кораба му щеше да се завърти по посока на Стара Англия. Дотегнали му бяха вече тези морета, гъмжащи от бандити. От часа, в който „Утринна звезда“ напусна пристанището на Маракаибо, на южноамериканския бряг, с трюмове, пълни със захар и чер пипер, всяко платно, мярнало се във виолетовия простор на тропическото море, караше капитан Скароу да потръпва. След като бе заобиколил Наветрените острови, в различните пристанища, в които влизаше, навсякъде чуваше истории за насилия и зверства.

Капитан Шарки, собственик на двайсеторъдейната пиратска шхуна „Щастливо избавление“, бе преминал по крайбрежието, оставяйки зад себе си ограбени, опожарени кораби и трупове.

За неговите жестоки шеги и непреклонна свирепост се разправяха ужасни истории. От Бахамските острови до континента катраненочерният му кораб с двусмислено название носеше със себе си смърт и още много други неща, по-страшни и от смъртта. Капитан Скароу така се безпокоеше за своя нов, чудесно подреден кораб и за ценния товар, че се отклони на запад, до самия остров Берда, за да бъде по-настрана от обичайните търговски пътища. Дори и тук, в тези спокойни води, той не можа да избяга от зловещите следи, оста вени от капитан Шарки.

Рано една сутрин те намериха сред океана самотна лодка. Единствен на борда й се оказа бълнуващ моряк, който дрезгаво крещеше, когато го качваха на кораба, а в дъното на устата му се виждаше изсъхнал език, подобен на черна сбръчкана гъба. Даваха му вода до насита, добре го хранеха и скоро той стана най-силният и пъргав моряк на целия кораб. Беше от Марбълхед в Нова Англия и се оказа единственият оцелял човек от шхуната, отпратена на дъното от страшния Шарки.

В продължение на седмица Хайръм Евънсън — така му беше името — се носел под тропическото слънце. Шарки заповядал да му хвърлят в лодката накълцаните останки от неговия убит капитан за храна по пътя, но морякът незабавно ги погребал в морската бездна, защото изкушението можело да се окаже по-силно от него. Могъщият му организъм издържал всички изпитания и накрая „Утринна звезда“ го намери в онова безумно състояние, което предшествува смъртта. Това не беше лоша находка за капитан Скароу, защото при недостига на хора, моряк като този гигант от Нова Англия беше твърде ценна придобивка. Той се кълнеше, че ще види сметката на капитан Шарки, дори това да му струвало живота.