Николай Пенчев - Кръв по снега

Климент огледа присъстващите. Явица и Стрез гледаха с недоумение ту него, ту господарите си. Докс яростно бе стиснал юмруци. Деян се подсмихваше иронично. Ратомир гледаше ужасено пред себе си.

Климент отпи глътка вино, за да прочисти гърлото си и продължи:

- За беда в плана се появява спънка. Снегът е направил пътищата непроходими и Деян и Мугел трябва да останат. Но правят всичко възможно, за да провалят преговорите. Не искат да пратят известие на Мутимир какво е станало, което би било естественото развитие на нещата, и решават да си тръгнат, вместо да изчакат нов пратеник. Деян, който вчера обядва близо до нас, чува за подозренията на Балован и ги споделя с другите двама. Мугел, който разбира от билки, както ми каза Ратомир, пуска отрова във виното на лекаря, надявайки се да убие и нас със секретаря. Планът им не сработва докрай, но нападението на Стрез им дава прекрасен повод да си тръгнат колкото се може по-бързо. Но са принудени отново да останат и това почва да ги изнервя. Не са го планирали така. Трябвало е да се махнат веднага от имението, за да няма време да бъдат разкрити. Мугел е на ръба да се огъне. Докс го вижда да говори с мен след обяда и се притеснява какво може да ми е казал жупанът. Братът на хана вика Мугел навън, уж да поговорят, издебва го и когато наоколо няма никой, му отрязва главата. Затова Деян не можеше да повярва, че Мугел е убит.

Климент замълча и отново отпи от виното.

- Пак повтарям, това са пълни измислици! - Докс успяваше да се сдържа, стискаше здраво чашата си и гледаше злобно Климент. - Писарят си измисля! И няма никакви доказателства. Само думи!

- Напротив! Имам! И то няколко! - Климент се облегна на масата пред себе си. - Докс е предпочел да ловува, вместо да дойде на срещата, за да може печенегите да ни избият. Раната в гърдите на Венда е нанесена от оръжието на Деян. То е още на кръста му. Мугел е бил билкар. Ако претърсим стаята му, съм сигурен, че ще намерим билките, с които е отровил Балован. Двамата жупани и братът на хана са се познавали, а твърдят, че не е така. Това е истината! - гласът на писаря проехтя неестествено силно.

В стаята цареше мъртва тишина.

- Но има и още! - Климент бавно обходи лицата на всеки един от присъстващите. - В нощта, когато е бил убит Венда, единият от убийците е бил видян. Зоран, синът на Добрин, е сънувал кошмар. Станал е да се разходи. Бил е под въздействието на съня си и скандала по-рано вечерта. Твърди, че е видял в тъмното огромно чудовище. Чудовище с червени очи.

- Чудовище! - Деян се изсмя. - Писарю, ти нямаш равен на себе си!

- Отначало мислех, че Зоран си измисля - невъзмутимо продължи Климент, но преди малко, когато видях кръвта по снега и отразяващите се в нея слънчеви лъчи, разбрах какво е видял Зоран - видял е Мугел! Червените очи на чудовището са били отблясъци от рубинената огърлица, с която нашият жупан толкова много се гордееше!

- Това са само съвпадения! Никой не може да ме обвини... - започна Докс, но Деян го прекъсна.

- Е, българино, няма нужда да отричаме! Трябва да признаем, че писарят е свършил чудесна работа. Подцених те, Клименте! Подцених те! - Деян се бе отпуснал на стола си и говореше лениво, но очите му проблясваха опасно.

- Ти луд ли си! Не признавам нищо! Това са измислици! - разгорещи се Докс.

Останалите седяха и ги гледаха безмълвно.

- Хайде, Докс! Хванаха ни натясно, какво толкова! -надигна пак чашата си Деян. - Вече няма смисъл да отричаме. Да, аз и Мугел убихме Венда. Този подлец си го заслужаваше! Отдавна трябваше да умре! После отровихме доктора. Мугел му пусна някаква билка във виното. Винаги си носи по някоя. За всеки случай - жупанът се засмя. - Само съжалявам, че не можахме да видим сметката и на писаря. Но за това има още време. Нищо кой знае какво не се е случило!

- Как така нищо да не се е случило! Всичко се провали! - извика Докс и стовари ръце върху масата.

- Не съм съвсем сигурен! - Деян внезапно скочи на крака. - От предишното му отпуснато поведение не бе останало и следа. Очите му горяха, дишането му се учести. - Нима не виждаш, Докс? Така ще постигнем окончателно целта си. Няма да има мир. Расате и боилите ще умрат! Ще има война. А както сам отбеляза писарят, там се случват злополуки. Една заблудена стрела, и Мутимир няма да го има. Няма да има кой да нарежда на мен и на господаря ми Гойник! По-късно ще намерим начин да се справим и със Стоймир. Борис ще падне, а ти ще наследиш трона му.

Докс гледаше с широко отворени очи.

- Единственото, което трябва да направим, е да избием всички! - усмихна се Деян. - Ще запалим имението и ще представим всичко като предателство или както ни изнася. От просто по-просто!