Николай Пенчев - Убий императора

– И какво очакваш да направя? – писарят с тъга погледна пиесата на Аристофан. Тази вечер нямаше да чете повече за пръдните на висящия в мрежа под тавана Сократ. Пиесата му се струваше неразбрана, глупава и пошла, а любимият му философ – ненужно оплют и осмян, но въпреки това искаше да разбере как завършва.

– Как какво? – извади го от литературните разсъждения събеседникът му. – Знам, че сте специалист по разгадаването на всякакви загадки. Намерете потира или Манасий, или този, който го е откраднал!

"Ето я другата страна на славата!" – помисли си Климент и криво се усмихна. Откак се бе прочул с успешните си разследвания, хората не спираха да го търсят, очаквайки да разреши като с магическа пръчка проблемите им. Искаха от него да намери загубени пари, избягали животни, да върне неверни любими, а веднъж дори бе дошъл просител с молбата да разследва загадъчната смърт на котката му, която той много обичал. Нима клисарят очакваше от него просто да щракне с пръсти и да залови крадеца?

Все пак трябваше да предприеме нещо. Изчезването на княжеския потир не беше шега работа. Кражбата бе извършена в самото сърце на Плиска, в любимата базилика на Борис, а той бе много чувствителен към подобни неща. Откак лудият боил Шун, бе успял да проникне в покоите му, князът искаше всяко произшествие във или близо до двореца да се разследва изключително внимателно. В главата на Климент вече назряваше някаква смътна идея, но за изпълнението ѝ щеше да му е необходима помощ.

– Намери чигатът Симеон! – нареди той на Невестулката, който бързо закима. – Вратите на Вътрешния град вече са затворени, но нека няколко патрула обиколят стените. Кой знае дали нашият хитрец няма да се опита да се промъкне вътре [19] Комплексът на голямата базилика се е намирал извън Вътрешния град в Плиска. – Б. а. . Симеон да затвори вратите и на Външния град и да изкара войници да дежурят по насипите. Всеки срещнат да бъде претърсван! След това доведи чигата и няколко от подчинените му с факли в атриума пред базиликата. Ще отидем да огледаме – писарят стана от леглото и подаде на Кирик падналата му калимявка. Може да намеря нещо, което да ми подскаже как да търсим крадеца.

Докато Кирик се кланяше благодарейки, Климент извика помощника си Корсис, прошепна му няколко думи на ухото, след което излезе, следван от клисаря.

Дъждът бе спрял. Над нагорещените плочи се виеше пара, лек бриз приятно погали челото и разроши черната коса на писаря. В осеяното със звезди небе нямаше нито един облак, а пълната луна осветяваше пустите улици. Климент бързо закрачи, размени си поздрави с войниците, пазещи портите на Вътрешния град, продължи по застланата с мраморни плочи алея и скоро покрива на Голямата базилика се очерта пред очите му. Обграден отвсякъде с висока четири метра, солидна и внушителна каменна стена, завършваща със зъбери, манастирският комплекс приличаше повече на крепост, отколкото на духовен храм.

Разположен на внушителната територия от квадратен километър и половина, строежът включваше огромна трикорабна базилика, чийто олтар бе построен над старото светилище на Тангра [20] Под църквата в Плиска с открит древен мавзолей. Откритието е направено от Тотю Тотев, а сградата е една от най-загадъчните в първата българска столица. Според някои намереното е остатък от раннохристиянски комплекс, според други е светилище на Тангра или мавзолей на българските ханове. – Б. а. , манастирски комплекс, в който влизаха училище, килиите на монасите, споменатият вече скрипториум, две бани, огромен двор с кладенец в средата и епископският дворец, който още не бе довършен и не се знаеше кой ще седне в позлатения му трон. Засега шансовете на архимандрит Стефан, личният изповедник на княза, който ръководеше и самата базилика, изглеждаха най-големи, но имаше и други претенденти.

Зад стените на комплекса се чуваха стъпки, тук-там между зъберите проблясваше отразена светлина, чуваше се неясен говор. Климент бавно отвори вратата и влезе в просторния атриум на двора. Писарят изтръпна при вида на градежа. Базиликата на Борис караше дъха на новодошлите да спре за миг пред вида на гигантските ѝ размери. Дълга сто и широка трийсет метра, високата двуетажна черква се издигаше величествено сред каменния двор, отстъпвайки по размери само на патриаршеската "Света София" в Константинопол.

Огнени отблясъци от факлите и фенерите на събраните в двора войници се отразяваха в локвите и огромните прозорци на базиликата, виеха се по каменните стени и изчезваха под водоливниците на широкия, облицован с оловни плочи покрив.