Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— На които можем да вярваме — довърши изречението Хюйи.

— Ако изпратим легионите на Хор и Изис — въздъхна Ай, — ще останат само наемниците и имперският легион на Нахтмин. Ако се стигне до безредици или въстание тук — сви рамене той, — колко дълго мислите ще оцелеем?

— Трябва да изчакаме — намеси се Майа. — Храмовете и дворците трябва да бъдат възстановени, хазните — напълнени, верността на всеки легион — гарантирана. Дотогава съюзниците ни в Ханаан трябва сами да се оправят.

— Чакайте! — изрева Хоремхеб. — Чакайте! — обърна се и ме изгледа убийствено. — Маху, ти си началник на полицията, надзирател на Дома на тайните. Вътрешната сигурност е твоя работа.

— Така ли?

— Седиш и мълчиш — опита се да ме предизвика Рамзес, — сякаш си подремваш. Все още ли мечтаеш за дните на слава, Маху?

Задържах погледа на Ай. Бях негов съюзник. Той знаеше, че не е заради сините му очи. Ние просто бяхме хора, изправени пред обща заплаха. В случая нямахме избор. Или оставахме заедно, или пропадахме заедно.

— Маху мечтателят… — повтори Рамзес.

— Генерал Рамзес! — скастрих го.

— Чакаме със затаен дъх — прошепна мъчителят ми.

— Генерал Рамзес, вие сте мъртвец. Не, няма нужда да оставяте ръката си да търси камата, скрита под робата ви. Не разбирате ли? — посрещнах побеснелия му поглед с още по-бесен. — Всеки един в тази стая е мъртвец! Божия баща Ай напява химна и ние пригласяме. Всички ние бяхме приятели на Ехнатон, оногова, когото жреците на Амон Ра и Тива сега наричат Великия еретик. На нас гледат като на виновници за случилото се — посочих прозорците. — Попитайте Собек. Идете да се разходите из Тива, ако смеете. Има хора, които ще платят много торби злато да видят вашата глава и моята, набутани в някоя кофа! С радост биха ни набили на кол или заровили живи сред горещите пясъци на Червените земи.

— Ако само бяхме следвали Атон! — намеси се Мерире. — Ако бяхме останали верни на идеята на нашия господар!

— Глупости! — извика Рамзес. — Тук сме, защото я следвахме! — гласът му трепна едва доловимо.

— Така е, генерал Рамзес — съгласих се аз. — Именно заради това сега се намираме в криза. Толкова сме слаби, че не смеем дори да ви изпуснем от погледа си, да не говорим за безценните ви легиони. Докладват ми за смут от Делтата до отвъд Третия праг: конспирации, сборища, недоволни офицери, градски управници предатели. Знаехте ли, че някои доста силни фигури сериозно обмислят да помолят митанийците или хетите да се намесят в Египет?

— Никога! — извика в протест Майа.

— Вярно е — отвърнах. — Все още не разполагаме с имена, но във всеки град по протежение на Нил, от Третия праг до Голямата зелена вода, предателството и коварството клокочат като вряща вода.

— Какъв е вашият съвет? — попита Хоремхеб тихо. — Да внимаваме?

Протегнах ръце:

— От една страна, са онези, които ни мразят, задето следвахме Великата ерес. От друга — погледнах Мерире, Туту и останалите от тяхната клика в другия край на залата с омраза, — са онези, които ни мразят, задето се отрекохме от култа към Атон, от визията на Великия еретик. Нямаме приятели или съюзници — посочих Анен, роднината на Ай, който бе въведен официално като първожрец на Амон Ра в Тива. — Той е нашият първожрец, но не смее да извърши служба в собствения си храм. Знаете ли какво са шабтите?

— Шабти? — подигра се Рамзес. — Статуи в гробниците?

— Статуи в гробниците — повторих, — слугите, които ще служат на господаря си, когато той достигне Долината на благословените отвъд Далечния хоризонт.

— Давай направо — изръмжа Хоремхеб.

— Неслучайно съм началник на полицията. Знам единствено, че има група, тайно общество, които наричат себе си шабти на Ехнатон. Фанатични последователи, които вярват, че сме изоставили своя господар и трябва да платим за това предателство с живота си.

Злокобна тишина настъпи в залата.

— Не са ви известни — продължих изморено, — защото досега жертвите им са предимно дребни чиновници. Жреци, служили на Атон, писари, обучени в Дома на живота, търговци и благородници, пътували до Ахетатон — всички те са смятани за предатели. Отначало не откривах връзка. Четях докладите и си мислех, че това са поредни смъртни случаи в Тива — наръгали някого, инцидент на някоя лодка, падане от покрив, чаша отровно вино, нещо в храната не понесло на някого. Последните пет месеца — вдигнах ръка — има поне десет такива смъртни случая и единственото общо между жертвите е, че преди да се завърнат в Тива, са служили на фараона в града на Атон, Ахетатон.