Пол Дохърти - Убиецът в зелената гора

— На дьо Краон това би му харесало — каза той на глас.

— Това ще стопли сърцето му. Корбет е толкова уплашен, че зарязва всичко, за да защити семейството си…

В тайната стая високо в Лувъра Филип Хубави, крал на Франция, коленичи пред статуята на своя предшественик свети Луи 10 10 Луи IX, крал на Франция (1214 — 1270 г.), участвал в седмия и осмия кръстоносни походи. Умира в Тунис по време на осмия кръстоносен поход. Канонизиран през 1297 г. — (Бел. ред.) и се помоли за успеха на войската си във Фландрия.

Френският крал беше известен с хубостта и невъзмутимостта си — мраморно лице, странни зелени очи и безкръвни устни обградени от гъстата руса коса, типична за династията на Капетингите.

Филип беше едновременно развълнуван и разсеян. Затвори очи и се замисли за войската, която беше разположена по северната граница на страната. Ескадроните тежка конница. Множеството генуезки стрелци. Благородниците със своите пехотинци, знамена, златни лилии на морскосин фон, а в кралската шатра, прилежно сгънат се намираше Орифламът — флагът на краля, който обикновено висеше зад олтара в „Сен Дьони“. Когато Филип дадеше заповед за нападение, той щеше да бъде изваден и развят като знак за непокорните фламандци, че войниците на Филип няма да взимат пленници.

Той си пое дълбоко дъх. Шпионите му във фламандските градове бяха изпратили на юг писма, пълни с добри новини. Че във всеки град фламандците, които споделяха каузата му, сподвижниците на французите, бяха готови да отворят портите на войниците. На Филип му се искаше да подскача от радост. Фламандците, които се съпротивляваха, нервничеха и пращаха непрестанни молби до Едуард Английски за помощ. Но той не можеше да им помогне, защото беше обвързан с договор. О, да, можеше да им прати тайно злато, но каква полза от него? Фламандците можеха да наемат войници и да си купят оръжия от принцовете отвъд Рейн, но къде щяха да намерят хора? Както пишеше един от шпионите на Филип, те бяха като „зайци, приклещени в бърлогата си, които не знаят през коя дупка ще дойде лисицата“. Това знаеха само Филип и двамата му съветници, седнали зад него — мургавият Гийом дьо Ногаре и бледият червенобрад Амори дьо Краон.

Френският крал се прекръсти и стана. Чу силен вик от двора и отвори прозореца, за да надникне навън. Известно време наблюдава сцената долу: Огромно колело беше прикрепено за стената на двора и на него беше разпънат човек, чиито ръце и крака бяха завързани за спиците. Един от мъчителите въртеше колелото, а другият чупеше ръцете и краката на мъжа с желязна пръчка и удряше голото му тяло. От време на време измъчваният идваше в съзнание и крещеше от болка, докато изтерзаното му тяло се гърчеше в агония, но мъчението продължаваше. Филип наблюдаваше сцената: войниците на пост, големите мастифи близо до ешафода, които лаеха възбудено при миризмата на кръв, точните движения на палачите.

— Колко време продължава? — попита той през рамо.

— Седмица, твое величество.

Филип кимна и затвори прозореца. Човекът беше, страдал достатъчно.

— Ако до утре сутринта е жив, обесете го в малката градинка до съда. Това ще подтикне писарите ми да бъдат по-внимателни с тайните, които им поверявам.

— За човека е полезно да страда — започна дьо Краон бавно. — Но сега шифърът е у Корбет, твое величество. Ако той разгадае тайната…

— Съгласен съм — каза Ногаре рязко. — Твое величество, моля те да промениш плановете си.

— Глупости — отвърна Филип. — Аз лично измислих шифъра. Ако сега го променя, това ще предизвика объркване, а може би и забавяне. Пратениците на Едуард Английски вече са в папския двор, опитвайки се да накарат онзи дебелак, който нарича себе си папа Бонифаций VIII, да осъди плановете ми за Фландрия.

— А ние плащаме на Светия отец да не бърза — отвърна Ногаре.

— В такъв случай — въздъхна френският крал — Едуард Английски може да чака, докато адът замръзне! — Той се облегна на стола си. — Все още разполагаме с Ахитофел. Имаме ли вести от него?

Дьо Краон направи гримаса.

— Не е разбрал нищо ново в Лондон и изпратил фалшиви съобщения до имението на Корбет в Лейтън, за да разбере къде се намира. — Дьо Краон се усмихна. — Ахитофел беше в Нотингам, преди любимият писар на Едуард да пристигне там.

— В Нотингам? — Филип изглеждаше объркан.

— Добри новини, твое величество. Едуард Английски не може да контролира пътищата на север към Шотландия. Носят се слухове за убийства и разбойници. — Дьо Краон се усмихна. — Още една муха в супата на Едуард. — Лицето му стана сериозно. — Но разумно ли е да убием Корбет?