Пол Дохърти - Песента на Тъмния ангел

— И ти смяташ, че конят е бил върнат от убиеца на жената, така ли? — попита Корбет.

— Да, така смятам.

След тези думи докторът присви очи и Корбет си даде сметка, че въпреки безцеремонното си поведение Джайлс Селдич е доста умен мъж, който не се влияе от нагласите в обществото.

— Кой е видял конят да се връща в селото? — продължи с въпросите кралският пратеник.

— Двама селяни. Разпознали коня на пекаря и видели, че ездачът седи странично на седлото. Не можаха да кажат нищо повече, понеже навън вече било тъмно, пък и те се дръпнали от пътя на конника и свели очи — както ти казах, никой не обича пекаря; същото важеше и за покойната му жена.

— И къде се е случило това?

— На пътя край Хънстън. И дори без да ме попиташ — продължи докторът, — ще ти кажа, че когато конят влязъл в селото, мистериозният ездач вече бил изчезнал. Ето затова мислим, че става дума за убийство — Селдич се усмихна на свещеника. — Благодаря ти за подкрепата, отче. Ако не беше ти, тези прости селяци можеше още повече да осквернят трупа на горката жена.

— Не ги съди толкова строго — отвърна отец Августин. — Хънстън е доста изолирано място и обитателите му са принудени да си съжителстват тясно. Клюките в селото бързо се разнасят, но едновременно с това селяните са затворени и потайни към новодошлите. Аз например съм тук вече почти две години, а все още не съм приет изцяло.

— Значи не си родом от тези краища, така ли, отче?

— Не, не съм. Роден съм и съм израснал в Бишопс Лин — свещеникът горчиво се засмя, — но негово преосвещенство, епископът на Норич, ме изпрати тук заради греховете ми. Сега обаче наистина е време да си лягам…

След тези думи Мънк стана от масата, протегна се, та чак костите му изпукаха, и шумно се прозя. Отец Августин също се изправи. Корбет, чиито клепачи вече бяха натежали за сън, пожела и на двама им лека нощ и се запъти към стаята си. Там завари Ранулф и Малтоут блажено да хъркат в леглата си. Кралският пратеник зави помощниците си, след което прекоси помещението и застана до прозореца.

— Странни убийства — прошепна той, взирайки се в мъгливата, студена нощ. — Потайни люде — Корбет си спомни изцапаните с мастило пръсти на семейния лекар на Гърни и продължи да си мърмори под нос. — Трябва да говоря със Селдич. Явно докторът познава тайните на това място.

После кралският пратеник се съблече набързо, пъхна се в леглото и придърпа завивките до брадичката си — въпреки че в стаята весело горяха мангали, въздухът беше студен. „Мънк едва ли е дошъл в Хънстън само за да разследва Пастирите“ — помисли си Корбет, преди да се унесе.

На другия ден Корбет се събуди рано от звъна на камбана, която трябваше да даде знак на слугите, че е време да стават, и да оповести, че ежедневният живот в имението започва отново. И така, кралският пратеник се надигна от леглото и почти веднага се наметна с една завивка, тъй като на вратата се почука. В следващия момент някакъв слуга внесе няколко пръстени съда, пълни с гореща вода за миене, както и чисти кърпи. Щом слугата излезе, Корбет извика на Малтоут и на Ранулф да стават, след което бързо се избръсна и изми. После счупи печатите на служебната си чанта, извади оттам пособията си за писане и ги подреди върху масата. По това време двамата му помощници все още не се бяха разбудили, така че се наложи кралският пратеник да отвори прозореца. Студеният сутрешен въздух веднага нахлу в стаята и Ранулф и Малтоут се измъкнаха от леглата си, пухтейки и ругаейки. Без да им обръща внимание, Корбет се взря в гъстата мъгла, която все още се стелеше навън.

Кралският пратеник, който се чувстваше по-спокоен от предната вечер, се зае да довърши тоалета си, обличайки си прилепнал вълнен панталон, кафява вълнена мантия и риза с връзки около врата и китките. На краката си нахлузи ботуши за езда от кордовска кожа, наметна се с бойния си плащ и си сложи подплатените ръкавици. После си припомни загадките, с които се беше сблъскал миналата вечер, и си запаса портупея, нареждайки на Ранулф и Малтоут да сторят същото.

— Побързайте! — подвикна той. — Трябва да тръгнем рано!

Ранулф, разбира се, запротестира, но Корбет не му обърна внимание и излезе в коридора. Слугата, когото срещна там, го заведе до параклиса на имението — малко помещение със стени от варосана зидария и черни греди, под чийто прозорец беше поставен прост олтар. Отец Августин вече беше наченал сутрешната литургия, на която присъстваха Гърни и началникът на стражата му, Кечпоул. След службата всички се преместиха в залата, където към тях се присъединиха и други, включително Ранулф и Малтоут, които още не се бяха разбудили напълно и хвърляха сърдити погледи на господаря си. Лейди Алис още спеше, но затова пък Селдич се появи, бъбрейки весело като предната вечер. Не след дълго слугите поднесоха закуската, състояща се от ейл, прясно изпечен хляб и парчета месо, обилно полети с пиво. Корбет обаче нареди на Ранулф и Малтоут да не се бавят много.