Пол Дохърти - Корабът на страха

— И как уреди всичко?

— Докарахме мебели — Касълдийн посочи с жест. — Храна и провизии. През цялото време пазеха постове. Не се случи нищо необичайно. Паулентс и семейството му пристигнаха вчера преди обяд. Двамата с лекаря Дерош ги посрещнахме. Доведохме ги тук и ги настанихме на сигурно място. Разведох Паулентс из имението, показах му кое къде се намира. После Дерош си тръгна, а скоро след него си тръгнах и аз.

— И въпреки това — заяви Корбет — след няколко часа Паулентс и семейството му са били безжалостно избити. Но как? Загадката се задълбочава. Паулентс не е старец, а мъж в разцвета на силите си, същото важи и за съпругата и сина му, дори за прислужницата и все пак никой не е оказал съпротива. Никой не е вдигнал тревога. Как може някой да се промъкне тук вътре и да обеси четирима души, без да го усетят!

Корбет потри брадичка. Полагаше усилия да не обръща внимание на хапещия студ, от който стомахът му се свиваше. Спеше му се, потискаше го заплахата, витаеща в тази запустяла господарска къща, всяка педя от която в този миг излъчваше стаено зло.

— Остава въпросът със Сервин — каза Касълдийн, — телохранителя. Беше висок, едър мъж, с напълно обръсната глава, облечен в черни кожи и въоръжен до зъби.

— Паулентс доверяваше ли му се?

— Да. Сервин поне от година е работел за него. Родом от Бранденбург, наемник, сражавал се срещу рицарите от тевтонския орден. Сервин е въздържан и мълчалив, гледа човек право в очите, но рядко отваря уста — като сянка, която си знае мястото. И на него тежкото пътуване по море не му беше понесло. Оплакваше се на развален английски от солената вода, която била навсякъде. По всичко личеше, че е доволен да е тук, хареса къщата, наричаше я „крепост“ — безопасно място.

— И къде е сега? — на висок глас се учуди Корбет. — Той ли е убиецът? Избягал ли е? Как? Защо? На някой, който е родом от Бранденбург и е пришълец в Кентърбъри, ще му бъде трудно да се скрие тук, и то посред зима — Корбет се размърда неспокойно. — И как би могъл да убие четирима и да се измъкне толкова незабелязано от къща, която сам той е наричал „крепост“.

— Бях им я описал… — каза полугласно Касълдийн с несигурен глас.

— Да се върнем на очевидните факти — настоятелно рече Корбет. — Знаем, че Блексток има полубрат. Знаем, че си плавал по Оруел към убежището на отшелника с трупа на Блексток, провесен от кърмата на „Калтроп“. Случилото се трябва да е отмъщение на Хюбърт. Паулентс е обесил брат му, затова на свой ред той е избесил цялото семейство на Паулентс.

— Но защо? Искам да кажа, защо сега?

Корбет поклати глава, взе Манастирската карта и съсредоточено я заразглежда.

— Ще се опитам да разчета шифъра, да открия каква е истината. А сега отново ще слезем долу.

Излязоха от стаята, спуснаха се по разнебитеното дървено стълбище, минаха през кухнята и килера и се върнаха в голямата зала. Отец Уорфелд, червендалест мъж с гладко лице, изпълняваше задълженията си към покойниците. Беше довел със себе си едно момче, което държеше свещ, а той помазваше с миро телата, докосваше главите, очите, устните, гърдите, ръцете и краката и в същото време шепнеше свещените слова, молейки се за душите на мъртвите при срещата им с ангелите. На подобния на трон стол зад подиума седеше друг мъж. Касълдийн съпроводи Корбет до мястото и му представи Питър Дерош, градски лекар, учил някога в Салерно и Монпелие. Дерош беше среден на ръст, набит, с ниско остригана коса, и приятно, приветливо лице. Носеше туника от тъмносин вълнен плат, пристегната в кръста от сребрист шнур, пръстени и гривна със скъпоценни камъни проблясваха по ръцете му. Беше гладко избръснат, а очите му светнаха весело, когато стисна ръката на Корбет.

— Чувал съм за теб, сър Хю. Твоята слава те изпревари.

— Каква слава, сър?

— О, за разни неща — усмихна се Дерош. — Най-внимателно следя делата в кралския двор. Надявам се един ден да постъпя там на служба. Но да се върнем на този зловещ и смразяващ кръвта случай — Дерош отдръпна стола и се изправи. — Сър Хю, и четиримата са били обесени. Нито един от тях не е оказал съпротива, няма следи от охлузване, нито от насилие. Ще ти покажа нещо.