Пол Дохърти: Домина

— И какво стана?

— Волусий не нанесе смъртоносния удар. Просто хвърли щита и меча си и се отдалечи. Той беше любимец на тълпата, но нали знаеш какви стават хората, когато жадуват за кръв? „Hoc Habet! Hoc Habet!“ — отекна отново ревът, но този път те не искаха смъртта на дака; малкият негодник се беше окопитил. Грабна тризъбеца и се затича към Волусий, който се обърна, беззащитен. Не се опита да попречи на противника си да забие назъбеното острие в гърлото му и след няколко минути издъхна в локва кръв. Тълпата беше настроена враждебно, но дакът беше спечелил. Той получи лавровия венец. След това поразпитах и узнах, че Волусий и дакът някога били любовници — Агрипина се изправи. — Не е нужно да ти казвам каква е поуката, Парменон. Напълно разбирам Волусий.

Тя обу сандалите си и вдигна празната чаша.

— Денят напредна — прошепна. — Ще видя какво правят онези мързеливи работници.

Разказът на Агрипина за Волусий ме преследваше до края на седмицата. Нерон можеше да е император на Рим, но беше в нейна власт. Ако искаше, тя би могла да му нанесе тежък удар, но бе изгубила волята за това. Може би нещо в объркания й ум бе изкрещяло: „Стига толкова!“

Темата за възможното помиряване с Нерон доминираше в разговорите сред прислугата. Агрипина, изключителна актриса, също се включи в играта. Хора от свитата на Нерон посещаваха вилата; носеха подаръци, които Агрипина нетърпеливо грабваше, заслушана внимателно в новините за сина си. Но след онзи разговор в градината аз гледах на всичко това с други очи.

Говореше се за голямо пиршество. Чудех се дали чудовището планира нещо изключително: то умееше да организира празненства. На едно от тях гостите били поканени в триклиний, боядисан изцяло в черно. Стените, подовете, тавана, масите, дори чашите и приборите били черни като нощта. Столовете и лежанките имали формата на надгробни плочи, осветени от малки лампи, каквито поставят над гробниците. Всички ястия по някакъв начин били оцветени в черно. Сервирали малки негърчета — голи, както майка ги е родила. Представете си ужаса на гостите, на които било обещано незабравимо пиршество. Но Нерон оставил всички да се приберат у дома си живи и здрави. Доколкото разбрах, повечето от тях били полумъртви от напрежение, но той изпълнил обещанието си — едва ли щяха да забравят това тържество до края на живота си!

Подобни ужасяващи истории, съчетани със страховете на Агрипина, ме тревожеха. Една сутрин, докато плуваше в басейна на вилата, стоях на ръба му и гледах как красивото й тяло пори водата. Тя плуваше бързо и умело като делфин, а аз й четях обичайната си лекция за нуждата от благоразумие.

— Защо не влезеш и ти? — извика Агрипина, без да обръща внимание на молбите ми да бъде предпазлива със сина си. Стоеше гола от другата страна на басейна и водата се стичаше по тялото й.

— Предпочитам да те гледам — отвърнах й.

— Спомен от времето на Калигула! — извика тя. Когато си в изгнание на остров, единственият начин да се разтовариш е да плуваш около него.

Появи се Калиен. Доскоро беше болен от треска. Седна на каменната пейка, стиснал чаша в ръцете си и скръбно се загледа в господарката си.

— Не пий прекалено много! — извика Агрипина. Довечера ще имаш работа.

Тя ми намигна и отново изчезна под водата.

— Ще пия колкото си искам! — изрева Калиен.

Не му обърнах внимание. Беше красив гръцки актьор, но хубавото му лице бе вечно нацупено. Агрипина излезе от басейна. Подсуши се и бързо се облече. Появи се Ацерония, която се оплакваше от работниците. Докато подсушаваше косата си, Агрипина я слушаше с половин ухо, повече я интересуваше какво ще вечеряме.

— Прасенце, готвено в мед — отвърна Ацерония. Намерих в избата едно старо фалернско вино — и тя се отдалечи забързано.

— Не е ли странно? — замислено каза Агрипина.

— Кое?

Бях минал от нейната страна на басейна, а Калиен се бе измъкнал. Агрипина вечно му натякваше колко много пие.

— Бях забравила за това вино. Купих го от един лозар, който живееше наблизо. Беше странен човек и държеше агнета в къщата си.

— Кога си го купила? — попитах.

— Когато ухажвах Клавдий. Дойдохме тук за една от кратките ни почивки. Той обичаше вино — тя се усмихна. — Почти толкова, колкото и гъби!

Не вярвам в поличби, но в онзи миг стана нещо странно. Една сова прелетя през градината, преследвана от други птици. Потръпнах и докоснах върха на пениса си против уроки. Агрипина наблюдаваше как преследваната птица търси убежище сред дърветата.