Пол Дохърти - Домина

Чувствах се зашеметен и малко напрегнат. Всичко бе в смущаващ контраст с уединението на Капри, с гъстите му гори, зловещите тайни и мълчаливите вили. Зазори се. Макрон, който с лекота прикриваше напрежението си, седна на мраморната пейка на върха на стълбите, които водеха към храма, а аз и командирите му стояхме зад него. Когато слънцето се показа, небето стана синьорозово. Звуци от рогове и тръби разкъсаха тишината, докато градът се събуждаше. Сенаторите се появиха, облечени в белите си тоги, следвани от писари и прислужници, които носеха пергамент и кожени торбички. Всички напрегнато се взираха в Макрон, който им кимна, но остана невъзмутим.

Сеян, разбира се, беше чул новината за пристигането ни и бързо се появи с антуража си. Обичайното му спокойствие и самообладание бяха изчезнали, очите му бяха зачервени и изглеждаше нащрек. Макрон стана да го посрещне, но Сеян изчака в подножието на стълбището, докато преторианците го заобиколиха в полукръг — мрачен, заплашителен обръч от стомана. Войниците бяха облечени в червени вълнени туники, с кожени наколенници и ботуши, релефни брони и шлемове, украсени с пера. Всички държаха овални щитове и бяха извадили мечовете си.

— Макрон! — Сеян вдигна ръка за поздрав. — Чух, че си пристигнал от Капри. Уморих се да те чакам. Носиш ли съобщение от императора?

Макрон извади изпод тогата си свитък и засия.

— Елий Сеян, префект на града — обяви той, — донесъл съм ти нови почести от твоя император. Ти ще станеш трибун. Императорът гори от нетърпение да използваш авторитета си, за да изкорениш размириците и измяната в града.

Облекчен, Сеян се наду. Макрон слезе по стълбите, те си стиснаха ръце и се прегърнаха. Префектът грабна свитъка, триумфално ми се усмихна и бързешком влезе в храма. Макрон го изчака и хладнокръвно зае предишното си място. Новината светкавично се разнесе из богатите квартали и останалите сенатори бързо бързо се появиха, нетърпеливи да я чуят лично. Те не обръщаха внимание на Макрон, а влизаха през огромните врати. Когато те се затвориха — знак, че съветът започва — Макрон се обърна към командирите си.

— Доведете момчетата! — нареди той.

Мъжете забързаха да изпълнят заповедта му. Чух звук от свирки и моряците на Макрон, следвани от императорската охрана, се изкачиха по стълбите и се разгърнаха в големия двор пред храма на Аполон. Командирът на преторианците, които пазеха Сеян, се обезпокои. Притеснението му се задълбочи, когато се появиха още войници, водени от Лакон, префекта на нощната стража.

— Спокойно! — извика му Макрон и се изправи. Преторианците разкъсаха обръча, някои прибраха мечовете си. Макрон подаде писмо на предводителя им.

— Последни заповеди от императора! — заяви той. Ще бъдеш повишен и възнаграден. Първата ти задача е да върнеш хората в лагера.

Командирът бързо прочете писмото, сви рамене, нави го и го прибра в колана си. После, без да се сбогува, нареди на хората си да се строят и бързо ги отведе.

Нашите хора заеха мястото им на стълбите. Той стисна ръката ми.

— Да се присъединим към достойните ни сенатори — усмихна се той. — Сега Сеян ще узнае бъдещето си.

Влязохме в храма през една странична врата и един угрижен жрец ни поведе по мраморния коридор към голямата зала за събрания. Тя приличаше на амфитеатър с редици мраморни седалки, които ограждаха огромната статуя на Аполон Ловеца. Главният консул Регул вече беше на трибуната. Сеян седеше на най-долния ред от дясната му страна, заобиколен от сподвижниците си, и се усмихваше като триумфиращ пълководец. Мений вече бе започнал да чете писмото на цезаря, пълно с похвали за Сеян. С Макрон застанахме до вратата и наблюдавахме как сенаторите седяха мълчаливо и кимаха в съгласие с похвалите, които се сипеха върху фаворита на императора. Мений продължаваше да чете монотонно, но неусетно тонът и съдържанието на писмото се бяха променили и сега изплуваха дребни оплаквания от Сеян. Усмивката на лицето на фаворита се стопи, а останалите сенатори изглеждаха озадачени. Неколцина започнаха да се отдръпват от него, съвсем лекичко. Мений замълча и отново се върна към писмото, в което Тиберий признаваше, че се бои за собствената си безопасност, заявявайки, че е стар човек и има нужда от още войници на Капри, за да го пазят.

Сега гласът на Мений гърмеше, очевидно четенето беше започнало да му доставя по-голямо удоволствие, и той натъртено редеше думите на Тиберий: „Колкото и да ми се иска да дойда в Рим, не съм в състояние да го сторя от страх за безопасността си. Ще бъде твърде опасно за мен да бъда близо до човека, който ме предаде — Мений направи пауза, — Елий Сеян! Заповядвам да бъде задържан за държавна измяна.“