Пол Дохърти - Царицата на нощта

Муран леко тръгна напред с вдигнат щит и изваден меч и отблъсна Сезотен встрани, преди да се насочи към другаря му. Мъжът замахна, Муран се отпусна на едно коляно, премести меча в ръката, с която държеше щита си, и сграбчи шепа пясък. Жълтите пера тръгнаха напред, Муран хвърли пясъка право в процепа за очите на врага си и бързо отстъпи. Сега Сезотен приближи към него. Муран го посрещна и мечът и щитът се сблъскаха в ожесточена схватка. Той удържа позицията си. Не биваше да губи от поглед гладиатора, когото бе заслепил. Мъжът сваляше шлема си. Муран се съсредоточи върху Сезотен и го отхвърли назад с вихрено замахване на меча, използвайки цялата си сила и умение. Сезотен имаше една слабост, той протягаше глава напред и по този начин откриваше врата си. Муран изчака, сетне нанесе удар и острието засегна толкова дълбоко врата на египтянина, че от раната шурна кръв като вино от счупена кана. Муран не се поколеба и се оттегли, за да изчака онзи с жълтите пера. Не чуваше рева на тълпата, не виждаше морето от лица, размахващите се кърпи, цветята, които полетяха във въздуха. Битката бе приключила. Последният египтянин не беше истински противник, Муран го уби след кратка яростна схватка, като дълбоко заби меча си в корема на мъжа, а после го отстрани с ритник от пътя си. Цялата тълпа скочи на крака и крещеше от удоволствие. Муран се върна при Сезотен, ритна меча му встрани и като разхлаби ремъците на шлема на издъхващия мъж, се вторачи в замъглените му от смъртта очи.

— За Александър! — прошепна. — Това е жертвоприношение за Клавдия, за всички нас и за всички тях!

Тълпата вече крещеше „Убий го! Убий го! Дай му заслуженото!“

Муран опря острието на меча си върху гърлото на Сезотен и като продължаваше да го гледа в очите, натисна с всичка сила.

В императорската ложа Константин и Елена, забравили всякакъв церемониал, бяха станали на крака и протягаха ръце. Урбана пляскаше с ръце от радост. Касия я прегръщаше. Хората се блъскаха, крещяха и радостно викаха. Прикована на мястото си, Клавдия чу един вик, една повтаряща се дума, и внезапно дойде на себе си. Бе открила ключа към загадките.

— Казах ти да нямаш грижа!

С лавров венец на главата, Муран се олюля на импровизирания си трон в градината на кръчмата „Магариците“.

— Ти си пиян! — подразни го Клавдия.

— Не, само съм щастлив. Бих се и спечелих!

— О, богове! — промърмори Клавдия. Тя огледа гостите на Полибий. Всички бяха пияни като свине. Някои дремеха. Сводника Петроний бе обявил Стоика Симон за своя отдавна изгубен брат и двамата бяха заспали прегърнати. Спретнатия Нарцис сега не беше толкова спретнат, а галеше шише с балсамираща течност, сякаш беше истинската му любов. Полибий и Попея се гледаха с натежали за сън очи. Океан се опитваше да намаже отрязаното си ухо с мед.

— Нека всички богове, Муране…

Гръмогласно хъркане посрещна думите й. Гладиаторът бе заспал с усмивка на уста, венецът му беше паднал. Клавдия се запита дали на сутринта той още щеше да си спомня обещанието си незабавно да се ожени за нея.

Загледа се в тъмнината. Победата на Муран на арената сякаш се бе случила преди цяла вечност. Беше се опитала да слезе долу и да го види, но тълпите така се бяха струпали край него, че беше невъзможно. Нещо повече, Бур й каза, че Издирвача Салуст я чака под задните стълби на императорската ложа и тя побърза да слезе, за да се срещне с него. Онова, което Издирвача й каза, за нея не беше изненада; той просто потвърди всичките й подозрения. Клавдия се върна в кръчмата късно следобед и прегледа записките си дума по дума. Беше толкова сигурна в заключенията си, че изпрати кухненския прислужник Извинявай при презвитер Силвестър и го помоли да я посети; досега той още не бе отговорил. Клавдия скръцна със зъби. Радваше се, че всичко свърши. Елена си беше отмъстила, но Клавдия искаше веднъж завинаги да затвори тази страница. Тя поклати глава при вида на заспалия Муран.

— С теб ще се оправям утре! — закани се тя.

Отпи още няколко глътки от виното си и се унесе в дрямка, но беше събудена от Извинявай, който я гледаше с широко отворени очи.

— Господарке! — умолително се обърна той към нея. — Нещо важно!

И посочи към кръчмата.

Беше Силвестър, обвит в наметало и с качулка на главата, придружаван от двама от германците на Елена.

— Извинявай за късния час!

Клавдия подмина думите му и го отведе в другия край на градината. Попита го дали иска да хапне и да пийне нещо. Той се усмихна и каза, че е постил, част от обета му към Господа Христа, за да измоли победа за Муран.