Пол Дохърти - Царицата на нощта

Херея бе придружавал императрицата по време на пътуванията й из Италия и империята в търсене на християнски реликви. В себе си той тайно се чудеше: какво толкова значеха тези свети кости или свещени предмети? Мъртвите са си мъртви, важни бяха живите.

Тъмнината беше като мрака в мините, без лампи, без светлинка. Очите му привикнаха с нея. Пред него се простираха две пътеки — едната наляво, другата направо. Херея знаеше, че лявата води още по-надолу в катакомбите, там се бяха крили християните. Съмняваше се, че похитителите ще влязат толкова дълбоко, затова тръгна напред, напрегнал взор и слух, като се оглеждаше за всеки знак, че го дебне някаква опасност. Трябваше да стои изправен и да върви, но знаеше, че това е опасно, затова започна да пълзи на четири крака като куче и внимателно опипваше пътя си. От време на време се натъкваше на скелети, на разпръснати кости, изпаднали от нишите в стената; те се чупеха, озъбваха се и хрущяха под предпазливите му движения. Отмяташе встрани черепи и вкаменени кости; те не го тревожеха. Нямаше голяма разлика в сравнение с мините, в които погребваха мъртвите там, където паднеха.

Трябва да беше лазил около час, като порязваше и каляше ръцете, краката и раменете си, когато усети някаква промяна. Въздухът бе горещ и плътен, наситен с прах, но изведнъж почувства, че сега е малко по-пресен и че тук отнякъде проникват и други миризми: на горяща лампа, на нагорещено масло, на мазнина, дори на парфюм. Херея продължи да лази. По едно време спря, опрял едната си ръка върху череп, а другата — върху ронещите се кости на гръден кош. Бе стигнал до друго място с погребения, някакво отдавна забравено гробище, но бе сигурен, че е дочул нещо. Откъде идваше този отекващ като камбана лай на куче? От повърхността? Усети как по врата му избива пот и я остави да се стича надолу. Винаги бръснеше главата си, а в такива случаи почерняше и кожата на лицето, ръцете и краката, за да не може някоя капчица пот да блесне в случаен лъч светлина. Примъкна се до стената, опрял едната си ръка върху ръба на отворен гроб, затвори очи и дълбоко пое дъх. Да, свежите миризми се долавяха отново: на пот, лоена свещ, лампа и масло. Преди известно време тук някъде наблизо бяха идвали хора. Той пое по тунела, като непрекъснато си повтаряше да не обръща внимание на онези тесни като нишки канали, чиито разклонения водеха до задънена улица.

Зави и застина. Пред себе си, навътре в тунела, мярна мъждукащ отблясък от лампа само миг, преди той да изчезне. Клекна на земята и бавно започна да лази напред, като опипваше пътя пред себе си. Когато стигна до мястото, където видя лампата, зави в един ъгъл и се сви до стената. Пред него се простираше изоставена галерия със запалени в нишите факли. Херея би трябвало да се зарадва на светлината, но сега я ненавиждаше. Не я бе очаквал. Той се промъкна напред, като гледаше да се държи в сенките. От двете страни на тунела се виждаха ниши на стари гробове; някои бяха още запечатани от гипсовата замазка, други бяха отворени и разкриваха купчини прашни кости и парчета от глинени съдове. Цялата земя пред него беше покрита с такива чирепи. Отново чу лай на куче, но не скимтенето на някакъв мелез, а дълбокия лай на голямо животно. Той спря, прехапал устни, и се чудеше какво да направи. Знаеше, че трябва да се върне, бе видял достатъчно, но възможността да добави още сребро и злато към щедрото възнаграждение на императрицата го накара да изостави обичайната си предпазливост.

Херея започна да лази напред. Сега минаваше от сянка в сянка. Плъзна се край един малък коридор и надникна вътре: нищо. После усети дима от мангал и чу гласове, зловещо отекващи в галерията. Спря, отвори торбата, която носеше, и извади дълга кама. Покри с прах блестящото острие и стисна намотаната с тел дръжка. Стигна до място, където коридорите се кръстосваха, от лявата си страна чу стон. Бързо мина на другата страна, продължи напред покрай стената и се добра до ъгъла на една от онези стаички, в които жреци и опечалени правеха възпоменателни угощения. Заобиколи и бързо надзърна вътре. В единия ъгъл гореше факла, а под нея се гушеше човешка фигура с обвита в плат глава. Взря се по-напрегнато, чу подрънкването на верига и слаб стон. Докато се чудеше какво да прави, един звук зад него го накара бързо да се обърне. Там, където коридорите се кръстосваха, на слабия светлик от факлите стоеше някаква фигура с проблясващ меч в едната ръка и тежка тояга в другата. Ръмженето на кучето се чуваше все по-наблизо.