Пол Дохърти - Царицата на нощта

— Сетне? — запита Муран.

— Понякога дори пред смъртта хората държат на общественото си положение. Богатството и привилегиите все още са по-важни от самия акт на умирането. В странен свят живеем! — Клавдия се усмихна.

— Императрицата прати ли да те повикат?

— Не, не е! — Клавдия раздразнено го погледна. — Но мисля, че ще прати. Чу ли за отвличанията?

Муран кимна.

Клавдия вдигна ръка:

— Пет случая през последния месец! Точно това ме кара да мисля за богатството, привилегиите и опасностите, които те носят. Синовете и дъщерите на богати римски сенатори са отвличани от градините им, от носилки и бани! — Клавдия сви рамене. — Вестителят Меркурий ми разказа сутринта, че последното похищение е станало тази нощ. Антония, шестнайсетгодишната дъщеря на сенатора Карин, била отвлечена от тържеството във вилата на баща й сред Албанските хълмове. Е — енергично продължи тя, — затова те доведох тук.

— Защо, за да ме отвлекат или за да ме погребат жив?

Клавдия го замери със стрък трева.

— Заради арената! Муране, ти си сега победителят, вече трябва да се оттеглиш, ти не можеш…

— Аз…

— Не можеш! — Очите на Клавдия, както и гласът й, станаха твърди като кремък. — Муране, от теб ще стане чудесен ръководител на стражата на някоя богата фамилия. Може да започнеш своя собствена работа, да създадеш собствена военна част.

Вътре в себе си Муран простена, но в същото време бе дълбоко поласкан от чувствата и загрижеността на тази красива млада жена.

— Знам какво ще кажеш, Муране — Клавдия се приближи още по-близо до него, — но не е вярно. Ти не си просто убиец. Ти имаш душа, добър си, честен си и понякога си много, ама много забавен, особено, когато си пийнеш. Чичо Полибий те има за син, Попея те обожава, както и всички други в кръчмата. Дори Спретнатия Нарцис.

Муран се изсмя, когато Клавдия спомена последното попълнение в обществото на „Магариците“. Сириец, бивш роб, Нарцис сега искаше да отвори собствен дом за погребални обреди с помощта и подкрепата на чичо Полибий.

— Безпокоиш ли се за Полибий? — попита Муран.

— Не сменяй темата! Да, винаги се тревожа за Полибий и непрекъснатите му умувания как бързо да забогатее. Дори мисли да стане християнин, за да спечели благоразположението на свещениците, особено на презвитер Силвестър. Обаче, Муране… — Клавдия започна да прибира храната и грижливо сгъна ленената покривка. После вдигна очи: — На разпродажба на тържището край „Магариците“, видях една фреска. Изобразяваше гладиатор, бестиарий 31 31 Бестиарий — гладиатор, който на арената се бие с диви животни. — Бел.прев. , чийто огромен пенис представляваше див звяр. Звярът, куче със зейнали челюсти, беше част от тялото на гладиатора и все пак яростно се беше обърнал срещу него. Мъжът трябва да убие животното, което го застрашава, но в такъв случай ще кастрира сам себе си.

— И после? — заинтересува се Муран.

— В това е поуката! — Клавдия се наведе и го целуна по върха на носа. — На арената, Муране, ти забавляваш, доставяш наслада на тълпата. Но накрая ти убиваш не само други хора, ти убиваш и себе си. Ако ще се женим — Клавдия дълбоко пое дъх, — на това трябва да се сложи край.

Муран се изправи и постави ръце на раменете й.

— Наистина ли го мислиш?

— Знам го! — засмя се тя.

— А ако не се съглася, за кого ще се омъжиш?

— За Бур.

Муран избухна в смях, наведе се и я целуна по челото.

— В такъв случай — прошепна той, — време е да поговорим по този въпрос.

Клавдия огледа призрачната пустош, горичката и тревата, която се олюляваше под засилващия се вятър. Омарата постепенно се вдигаше. Тя беше получила онова, за което бе дошла тук.

— Време е — прошепна тя, — време е да се връщаме. И не забравяй какво каза и какво обеща!

Муран я хвана за ръка и двамата си тръгнаха; по пътя надолу Клавдия спря и като се вдигна на пръсти, бързо го целуна по бузата. Те продължиха по прашната пътека до настлания с плочи път, който водеше към Флавиевата порта. Отначало Клавдия прикриваше задоволството и вълнението си, като бъбреше на Муран, но дневният пек утихваше и движението по улиците се бе увеличило, а това затрудняваше разговора. От време на време те отстъпваха встрани, за да дадат път на някоя кохорта или манипула 32 32 Манипула — римска войскова част. — Бел.прев. , които се движеха под командата на грубогласни офицери. Чифликчии и селяни със семействата си вече се връщаха по домовете си. Натоварени с продукти каруци тежко трополяха към града, възползвайки се от императорския декрет, с който им се разрешаваше да се движат по улиците след свечеряване. Клавдия ги наблюдава известно време и цитира от „Сатири“ на Ювенал 33 33 Децим Юний Ювенал (ок. 60 — 127) — римски поет сатирик, особено популярен през Ренесанса. Много от сентенциите му са се превърнали в крилати фрази, като например „Хляб и зрелища“, „Здрав дух в здраво тяло“ и др. — Бел.прев. знаменитата диатриба 34 34 Диатриба — в случая остра реч, критика. — Бел.прев. срещу нощния шум по оживените римски улици. Муран кимна в знак на съгласие.