Пол Дохърти - Убийствата на Бялата роза

(Бен Джонсън е прав, Лондон е чудесен град! Между стените му можеш да видиш цялата гама на човешките характери; разкошът на богатите, които се движат по улиците на коне с покривала от дамаска и голтаците, които биха ти прерязали гърлото за трошица хляб.)

Странно, но Бенджамин не пожела да посети чичо си, който зимуваше в хана „Епископът на Илай“ на север от Холдън. Настоя да отидем направо в Тауър. Минахме през Чийпсайд, защото Темза беше изцяло замръзнала, покрай богатите имения, сергиите с дрънкулки, плесенясалия Кръст на Елинор 19 19 Кръстовете на Елинор са каменни монументи, издигнати от крал Едуард I в памет на съпругата му Елинор Кастилска на дванайсетте места, където е спирала погребалната процесия с тленните останки на кралицата по пътя от Харби до Уестминстърското абатство. — Бел.ред. и големия канал, който би трябвало да носи чиста вода в града. Казвам „би трябвало“, защото той също беше замръзнал и под леда съзрях мършавия труп на куче. Градът тъкмо се съвземаше след една от честите чумни епидемии, започнала в края на зимата; но гражданите усещаха, че най-лошото е отминало и улиците гъмжаха като обърнат кошер. Стигнахме до Тауър през Еврейския квартал, покрай обителта на Монасите с кръстовете 20 20 Crutched friars, Crossed friars — монаси, дошли в Англия през XIII в. от Италия. Прехранвали се с просия и носели тояги с кръст отгоре, откъдето идва и името им. — Бел.прев. , а после минахме през страничната порта близо до Хог Стрийт. Бенджамин и Агрипа бяха странно умълчани.

Едва след като влязохме в Тауър, Бенджамин се приведе към мен и ми прошепна:

— Роджър, преструвай се, че не сме открили нищо. Не разкривай мислите си и пази мнението си в тайна, докато не разберем истината за тази банда мошеници.

„Бандата мошеници“ отново се беше настанила в Тауър, очаквайки пролетта да разтопи леда по пътищата, за да отпътува на север. Сър Робърт Кейтсби поздрави Агрипа топло и го дръпна встрани за някакъв таен разговор, докато на мен и Бенджамин не обърна внимание. Най-накрая се ядосах на грубото му поведение. Конярите бяха отвели конете ни и не ми се щеше да стърча като слуга в студения вътрешен двор на кулата.

— Доктор Агрипа! — извиках. — Какво има?

Той се извини и се върна при нас, хванал за ръка Кейтсби, който сега учтиво ни се поклони.

— Добре дошли обратно, мастър Бенджамин, Шалот. Извинете ме, ако съм ви обидил, но умря още един човек, макар че неговата смърт може би ще разреши загадките, които ни измъчваха.

— Муди е мъртъв! — безизразно съобщи Агрипа. — Този път не е било убийство — побърза да добави той. — Умрял е като римлянин.

Бенджамин наклони въпросително глава.

— Сам е отнел живота си — заяви Кейтсби. — Поискал купа топла вода от кухнята, заключил се в стаята си и си прерязал китката.

— Кога е станало това? — попитах аз.

— Снощи. Откриха тялото му едва късно през нощта.

Погледнах нагоре към сивото небе и черните гарвани, които кръжаха над укрепленията като души на хора, обречени завинаги да скитат по земята.

— Каза, че неговата смърт може да разреши загадките? — рязко попита Бенджамин.

Потропах с крака, за да покажа, че замръзвам. Кейтсби ме разбра, усмихна се и ни поведе нагоре към топлата си, просторна стая в Лъвската кула. Поднесе ни подсладено вино с канела, затоплено с гореща маша, после изпразни съдържанието на някакви дисаги върху масата; имаше няколко повехнали венчелистчета от бяла роза и парченца пергамент. Последните ни подаде да разгледаме. Повечето бяха бележки, чернови на писма или меморандуми за тайните планове на йоркистите, както и анонимни прокламации, които е трябвало да се закачат по вратите на църквите из цялото кралство. Те бяха пълни с обичайните детински глупости, че Тюдорите са узурпатори и че короната по право и Божия воля трябва да премине в рода Йорк — всъщност жалка купчина избледнели мечти и неуспели стремежи. Агрипа ги прегледа с усмивка. Бенджамин не ги удостои с внимание, а ги хвърли обратно на масата.

— Значи Муди е бил сподвижник на Бялата роза — тихо каза той. — Член на Les Blancs Sangliers. Но защо е убил Селкърк и Рутвен?

Кейтсби сви рамене.

— Бог знае! Може би е решил, че го заплашват с нещо. Вероятно стиховете на Селкърк са съдържали сведения, които е искал да унищожи.

— Вярваш ли в това? — попитах го.

Кейтсби поклати глава.

— Не — отвърна той бавно. — Не, не вярвам. Може би е било просто отмъщение — той въздъхна. — Няма никаква логика в самоубийството на Муди. — Кейтсби се отпусна тежко на стола. — Не разбирам как са умрели Селкърк и Рутвен — каза той и вдигна поглед. — А вие?