Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

— Държавата я няма — подхвана Егремонт. — Никаква следа от нея. Всичко, което успяхме да сторим, сър Томас и мастър Бенджамин… — безочливият кучи син едва благоволи да забележи присъствието ми — … е да ви помогнем да арестувате шайка разбойници. Няма доказателства, че тези злодеи имат пръст в кражбата на държавата, но все пак…

Той плъзна поглед настрани към Корнелий.

— Граф Теодосий искаше да каже — хлътналите очи на Корнелий не изпускаха моите от поглед, — че Хенри Английски се сдоби с цяло състояние, а ние останахме с празни ръце. Не забравяйте, че ние също можем да наемаме шпиони в Англия — среброто и златото говорят на всички езици. До нас достигнаха слухове, че французите и папските пратеници също искат държавата. Узнахме също, че тя се продава и че за убийствата в имението Малвъл вече знаят всички, които проявяват интерес към реликвата.

— Скоро ще трябва да отплаваме — прекъсна го Егремонт. — Трябва да се върна при господаря си в Антверпен и да му кажа, че държавата вече не е в негово владение, нито във владение на Хенри Английски. Естествено, за мен ще е истинско чудо, ако из Ламанша се появят императорски кораби или галери.

Аз просто си седях, а в главата ми цареше хаос. Очевидно Корнелий подозираше, че има нещо гнило в цялата работа. Разбирах само, че държавата, която е била копие, не е била открадната от лорд Харон, ами от някой друг. Този тайнствен крадец я беше продал на Харон, а той от своя страна я беше изтъргувал на папските пратеници.

— Трябва да се изкъпя — обади се граф Егремонт, изтупвайки праха от ръкава си. — Мастър Корнелий?

Двамата излязоха от подземието. Кемп ги чакаше да си тръгнат, барабанейки с пръсти по масата.

— Не знаят цялата истина, нали? — каза Бенджамин. — Сър Томас, на двамата с вас ни е известно, че от имението Малвъл не е била открадната държавата, а нейното копие. Крадецът го е занесъл на търговеца на реликви Хенли, който го е обявил за фалшификат. Крадецът обаче е бил решен да излезе на печалба и го е продал на лорд Харон, а той от своя страна го е продал на папските пратеници в Лондон.

Кемп леко повдигна едното си рамо.

— Имате ли доказателства за тези свои твърдения, мастър Даунби?

— Да, имам доказателство. Когато прегледате съкровищата на Харон, ще откриете сред тях наскоро изсечени италиански монети. Смесица от сребро и злато, която широко се използва във Флоренция, Рим и Падуа.

— Лорд Харон не си е губил времето.

— Като всеки друг на негово място — отвърна рязко Бенджамин. — Малцина биха могли да разполагат с толкова пари. Чуждестранните пратеници обаче са съвсем друго нещо. Лорд Харон е търсел бърза печалба, а пратениците са могли да напуснат кралството за един ден с реликвата.

— Да не би да искате да кажете — прекъсна го Кемп, оглеждайки се боязливо към входа да не би някой да подслушва, — че кралят ни е възнамерявал да измами императора?

— Не казах това — бързо отвърна Бенджамин. — Само изказвам предположение, за което имам сериозни основания.

— Но това не е всичко, нали? — изсъска в отговор Кемп.

— Де да беше, сър Томас. Много по-лесно щеше да е да кажа, че държавата на Карл Велики е била открадната, че папските пратеници са се сдобили с нея, и с това въпросът да приключи. Нямам доказателство, че е откраднато тъкмо копието, само предполагам. Самият аз с удоволствие бих се върнал в Ипсуич, доволен, че държавата на Карл Велики все още е собственост на английската корона, където и да се намира. Има обаче и други, любопитни обстоятелства.

— Например?

— Ами — Бенджамин изтръска няколко трошици от масата, — в Лондон е имало и френски пратеници. Доктор Агрипа ни осведоми, че те също са искали да купят държавата на Карл Велики и са били готови да платят цяло състояние за нея. Според онова, което научихме, същите френски пратеници вече са на път за Париж и при това са си заминали изключително доволни. Подозирам, че и те си мислят, че държавата е у тях.

Кемп се разсмя, макар погледът му да остана бдителен.

— Какви ги говорите, мастър Даунби? Две държави на Карл Велики, така ли? И двете — копия? И според вас Харон е продал копието от имението Малвъл на пратениците на папата? Кой тогава е дал другото копие на французите?

— Не знам — отвърна Бенджамин, — но бих желал пак да огледам копието, което ни показахте в гората край Малвъл.

Сър Томас се изправи вбесен.

— Имам и друг въпрос — добави Бенджамин. — Става дума за онзи стрелец от имението Малвъл. Изпращал е съобщенията до вас, нали, сър Томас?