Пол Дохърти: Убийствата на реликвата

— Роджър — просъскваше, — Роджър, безценни мой приятелю!

Целуваше ме по бузата, а щом се унесеше в сън, аз протривах от миене мястото, където ме беше докоснал с устните си. След час тлъстото лайно се събуждаше с писъци и врясъци като някое бебе.

— Запали свещите! Запали свещите, Роджър! — ревеше той. — Виж! Погледни в ъгъла! Не ги ли виждаш? Духовете са дошли да вземат душата ми.

Какъв ти ъгъл! Духовете, които чакаха за душата на Хенри, можеха да напълнят катедралата „Сейнт Пол“! Благородният Томас Мор, светецът Фишър 1 1 Джон Фишър (1469–1535 г.) — английски римокатолически епископ, кардинал и мъченик, екзекутиран (както и Томас Мор) заради отказа си да признае Хенри VIII за глава на Англиканската църква. — Бел.прев. , монасите от „Чартърхаус“ 2 2 „Чартърхаус“ — исторически комплекс от сгради в Лондон, който води началото си от картезиански манастир, разпуснат по времето на Реформацията в Англия. Хенри VIII се разправя по особено жесток начин с монасите в него, наречени впоследствие „картезианските мъченици“. — Бел.прев. и стотиците, избесени от стария Джак от Норфолк 3 3 Джон Хауърд (1421–1485 г.) — първи херцог на Норфолк и прадядо на Ан Болейн и Катрин Хауърд — втората и петата съпруга на Хенри VIII. — Бел.ред. покрай Големия северен път при потушаването на бунта на Аск 4 4 Робърт Аск (1500–1537 г.) — предводител на бунт в Йорк през 1536 г. срещу отделянето на Англия от Римокатолическата църква и закриването на манастирите. На следващата година Аск е екзекутиран за измяна от Хенри VIII. — Бел.прев. . Ами моите хубавици? Ан Болейн. Чернооката Ан! Дръзка, непокорна и смела като лъвица! Младата Катрин Хауърд — закръглена и хубавка, мека отвън, но желязна отвътре. Катерина Арагонска — с мургаво лице, но със светли помисли и чисто сърце. Става дума за душата й, а не за физическото й сърце, защото когато отвориха тялото й, вместо сърце вътре намериха черна пепел — с толкова много арсеник я бяха натъпкали лекарите на Хенри.

Стига толкова за Хенри. Играл съм на зарове и с други кралски особи. Например с Франсоа I, който се разлагаше, налегнат от всички познати под слънцето любовни болести — когато умря, дворецът вонеше със седмици, въпреки че изтъркаха старателно всяка педя от него. Играл съм и с Катерина Медичи — злата и покварена Кралица на отровата. Също и с Шарл IX, който така и не успя да реши дали е жена, или мъж. С пияницата Селим 5 5 Селим I. Султан на Османската империя от 1512 до 1520 година. — Бел.прев. , омаян от хашиш и заобиколен от своите хурии 6 6 Хубавица в мюсюлманския рай. — Бел.прев. и от спотайващите се в сенките удушвачи, готови да угасят като свещ искрата на живота ти. Ами Филип Испански в неговите мрачни, украсени със злато стаи в Ел Ескориал 7 7 Резиденция на испанските крале, построена по времето на Филип II. — Бел.ред. ? Да не забравяме и онзи смахнат мръсник в Москва 8 8 Вероятно Иван IV Грозни — велик княз на Московското княжество (1533–1547 г.) и първи цар на Русия (1547–1584 г.), останал в историята както със своите държавни реформи, така и с масовия терор над поданиците си. — Бел.прев. . Какво ли не съм видял и Сатаната ми е свидетел! Не се страхувам обаче! Не и аз! Не и сър Роджър Шалот, господар на имението Бърфъм, рицар на Жартиерата и мирови съдия. А на Сатаната отговарям с неговите камъни по неговата глава! Казвам му, че нищо не струва и че е кривокрака сврака със спаружен мозък. Показвам му среден пръст, а после пак се покатервам на леглото и се сгушвам между моите две красавици. Запомнете това от мен, млади приятели: каквито и нощни кошмари да ви споходят, цярът е един — молитва, искрица кураж, чаша вино и някоя хубавица. За първите две средства не мога да гарантирам, но за последните две си залагам главата.

В утрините като днешната, когато Феб подкарва колесницата си из древното небе… Ама че глупав израз! Този никаквец, моят капелан и секретар, този изкуфял дъртак, държи да използвам подобни думи! Сгърчил се е върху възглавничките си и чака да продължа да му диктувам спомените си. Случва се да ме прекъсне, за да ми направи забележка относно речника. Защо ли? Защото е гледал твърде много проклети пиеси, ето защо! Мъчи се да стои по-далеч от ръжена ми и дори не подозира, че съм си купил по-дълъг. Понякога, докато слуша разказите ми, тлъстите му рамене се разтрисат от смях. Май много бързо се възстанови от сполетялата го трагедия. Сгоди се за едно приятно девойче и беше готов да му се врече във вярност пред олтара. Да, Шекспир казваше, че любовта е сляпа, и явно е бил прав, що се отнася до моя капелан.