Томас Харис - Червения дракон

— После сценарият ти е познат — рече Крофорд още от прага. — „Дали да те убия, или да те пусна.“ Номерът с ключа на врата му е бил предназначен за нас — тя требвало да го докосне, да бъде сигурна, че е напипала тялото, и да го потвърди пред нас. Разиграл е колебание, после казал „Не мога да те гледам как гориш“ и пръснал главата на Ланг с един куршум дванайсети калибър. Ланг е бил подходящ. И бездруго е нямал зъби. Вероятно Долархайд е знаел, че горната челюст често оцелява след пожар. Казва ли ти някой какво е знаел? Както и да е. След като Долархайд го обработил, Ланг не е имал ни долна, ни горна челюст. С изстрела отблизо направо му пръснал черепа, а имитацията на падащо тяло вероятно е направил със стол или друга мебел. После окачил на врата му верижката с ключа. Реба започнала да драска наоколо, за да намери този ключ. Изправен в ъгъла, Долархайд е наблюдавал всичко. Ушите и са пищели от изстрела, не е могла да чуе лекия шум от тялото му. Запалил нещо, но все още не бил лиснал бензин в огъня. Държал го в стаята да му е подръка, но изчакал Реба да напусне къщата. Предполагам, че ако е изпаднала в паника, ако се е блъснала в някоя стена или е започнала да се лута безпомощно, просто щял да я хлопне по главата и сам да я изнесе навън. Така тя нямаше да си спомня как се е измъкнала. Но все пак му е била необходима жива и на свобода. Дявол да я вземе тая сестра, пак идва. „Колата?“, бързо написа Треъм. — Тук действията му наистина са достойни за възхищение. Знаел е, че трябва да остави микробуса пред къщата. Но му трябвало превозно средство за измъкване, а никой не може да кара две коли едновременно. Слушай сега какво направил: накарал Ланг да вземе на буксир собствения му микробус с камионетката за пътна помощ, после го убил, заключил бензиностанцията и откарал камионетката до дома, си. Оставил я на черен път оттатък къщата и отишъл да търси Реба със собствената си кола. Когато се уверил, че тя благополучно се е измъкнала от горящата къща, разлял бензина и измъкнал динамита, После закарал камионетката обратно на бензиностанцията, паркирал я, а сам изчезнал с колата на Ланг. Изключителна операция, без никакви следи. Направо полудях, докато я разгадаем. Уверих се, че сме на прав път едва когато открихме отпечатъците му по теглича на камионетката. Вероятно сме се разминали е него, докато сме пътували към дома му. Да, госпожо, тръгвам. Веднага, госпожо.

Греъм искаше да му зададе, още един въпрос, но беше късно, Следващото петминутно посещение използва Моли.

„Обичам те“, написа Греъм на бележника на Крофорд.

Тя кимна и взе ръката му.

Минута по-късно той написа: „Уили добре ли е?“ Тя кимна. „Тук?“.

Главата и се вдигна прекалено бързо от бележника. Устните и се свиха за въздушна целувка, а ръката и посочи приближаващата се сестра. Той я дръпна за палеца.

„Къде е?“, написа трескаво върху листа и два пъти го подчерта.

— В Орегон — отвърна тя.

Крофорд дойде за последен път и въпросът на Греъм вече го чакаше. „Зъбите?“

— На баба му са. Тези, които открихме в развалините, са на баба му. Полицейското управление на Сейнт Луис издирило някой си Нед Воукт. Майката на Долархайд била негова мащеха. Та този Воукт видял като дете госпожа Долархайд и за цял живот запомнил зъбите и. Точно за това ти се обаждах в оня злощастен ден, когато се натъкна на Долархайд. Бяха ми позвънили от Смитсоновия институт. Успели да получат зъбите от властите на Мисури м ги изследвали за собствено успокоение. Тогава забелязали, че горната част на ченето е направено от вулканит, а не от акрил, както ги правят сега. От трийсет и пет години насам никой в тази страна не прави протези от вулканит. Долархайд имал същото чене, направено от акрил и по негова мярка. Било съвсем ново и е умрял с него. Експертите на Смитсоновия институт определиха произхода му по жлебовете и характерните пукнатини на покритието. Китайско производство. Старото му чене било швейцарско. Имал и един ключ у себе си. Оказа се, че е от гардероб на самообслужване в Маями, в който намерихме голяма книга, нещо като дневник. Страхотни неща има вътре. Ще ти го покажа. А сега, приятел, трябва да се връщам във Вашингтон. Ще дойда пак през уикенда, стига да мога. Ще се оправиш, нали?

„Разбира се“, написа Греъм, след като задраска въпросителния знак, който беше започнал.

Крофорд си отиде и сестрата вкара доза приспивателно в системата над главата му. Стрелките на часовника скоро се размазаха пред очите му, все не успяваше да проследи хода на секундарника. Дали приспивателното няма да подейства и на чувствата, запита се той. Би могъл да задържи Моли още известно време с това лице. Поне докато го пооправят. Но има ли смисъл? За какво да я задържа? Започна да се унася и искрено се надяваше, че няма да сънува нищо.