Томас Харис - Червения дракон

— Докторът разговаря ли с теб? Не? Първо за теб — ще се оправиш. Окото ти е само затворено от дълбоката прободна рана, която имаш на скулата. Зашиха я, но ще ти трябва време. Извадиха ти далака. Но на кого, по дяволите, му трябва далак? Прайс е оставил своя в Бирма още през четирийсет и първа. Една сестра почука на остъклената врата.

— Трябва да вървя. Тия тук изобщо не уважават служебните карти и от нищо не им пука. Дойде ли ти времето, просто те изхвърлят. Пак ще се видим. Моли беше в чакалнята, пълна с уморени хора.

— Моли — насочи се към нея Крофорд.

— Здрасти, Джак. Ти наистина изглеждаш добре. Няма ли да му предложиш услугите си за пластична операция на лицето?

— Недей, Моли.

— Ти видя ли го?

— Да.

— Мислех, че няма да мога да го погледна, но все пак го сторих.

— Ще го оправят, Моли. Докторът каза, че са в състояние да го оправят. Искаш ли някой за компания? Долу чака Филис и мога да ти я…

— Не. Нищо повече не искам от теб.

Тя се извърна и бръкна в чантата си за кърпичка. Той видя вътре плика — бежов плик от скъпа хартия с твърди краища, който му беше познат.

Мразеше това, което му предстоеше да стори, но знаеше, че трябва.

— Моли.

— Какво има?

— Уил е получил писмо, нали?

— Да.

— Сестрата ли ти го даде?

— Да, сестрата ми го даде. Долу има и куп цветя от приятелите му във Вашингтон.

— Мога ли да го видя?

— Ще му го предам лично, когато е в състояние да го прочете.

— Нека го погледна, моля те.

— Защо?

— Защото не е необходимо да получава известия от… едно лице.

Нещо в израза на лицето му я накара да сведе поглед към чантата си, пръстите и се разхлабиха и всичко се изсипа на пода. Червило се търкулна по пода. Крофорд се наведе да събере пръснатите вещи. Забързаното почукване на токчетата и го уведоми, че го е зарязала заедно с чантата. Събра съдържанието и и я предаде на дежурната сестра.

Знаеше, че е почти невъзможно Лектър да е получил това, което би му трябвало. Но с него не можеше да се рискува.

Отиде в рентгеновото отделение и помоли да прегледат плика. Внимателно го обръщаше от всички страни с върха на писалката си, търсеше дори най-малките петънца по вътрешността му и самия лист, на който беше написано посланието. В болницата „Чесапийк“ сигурно употребяваха силни алкални разтвори за миене, имаха и аптека.

Привършил най-сетне с проверката, той прочете писмото.

Драги Уил,

Ето ни най-после, Вие и аз, чезнещи в съответните си болници. Вие си имате вашите болки, а аз нямам моите книги — ученият доктор Чилтън се погрижи за това.

Живеем в първобитно време, нали, Уил? Нито е диво, нито е мъдро. Половинчатите мерки са неговото проклятие. Всяко рационално общество би ме убило или би ми върнало Книгите.

Желая ви скорошно оздравяване и се надявам, че няма да бъдете прекалено грозен.

Често си мисля за вас.

Лекарят хвърли поглед на часовника и попита:

— Имате ли още нужда от мен?

— Не — отвърна Крофорд. — Къде има пещ за горене на боклуци? Когато четири часа по-късно Крофорд се върна за ново свиждане, Моли не беше в чакалнята, нито в интензивното отделение.

Греъм бе буден. Като видя Крофорд, веднага изрисува въпросителен знак в бележника си, а под него написа: „Как умря Долархайд?“ Крофорд му разказа. Той лежа неподвижно цяла минута, после написа: „Как се е измъкнал?“

— Е, добре. Станало е в Сейнт Луис. Едва вчера ни съобщиха, че са открили негови отпечатъци на един прозорец в приземието н „Гейтуей“. Вероятно е търсил Реба МакКлейн и ни е видял в сградата. „А тялото?“, написа Греъм.

— Според нас е на някой си Арнолд Ланг, копито е изчезнал. Колата му била открита в Мемфис, старателно избърсана и без никакви отпечатъци. Всеки момент ще ми съобщят резултата. Но нека ти разкажа всичко поред. Долархайд е разбрал, че сме там. Измъкнал се от лабораторията и подкарал към бензиностанцията на „Сървко“ на булевард Линдбърг, където се влива във федералната магистрала. Там работел Арнолд Ланг. Реба МакКлейн каза, че по-миналата събота Долархайд имал спречкване със служител на някаква бензиностанция. Според нас е бил Ланг. Утрепал Ланг и пренесъл тялото му в къщата. После отишъл да потърси Реба в дома и. Заварил я да се прегръща с Ралф Манди на прага. Застрелял Манди и го замъкнал в храсталаците. В стаята влезе медицинска сестра.

— Господи, имаме полицейска работа — каза Крофорд. Сестрата просто го хвана за ръкава и го дръпна към вратата. — Упоил Реба МакКлейн с хлороформ и я откарал в дома си — занарежда в скоропоговорка той, а от чакалнята добави: — Трупът вече е бил там. Греъм трябваше да изчака четири часа, за да научи края на историята.