Марк Фрост - Шестимата месии

— Спомням си, че четох някъде за трайния ви интерес към окултизма, мистър Дойл — обади се една самотна англичанка, която до момента само беше наблюдавала, без да се обажда.

— И още как — отговори й Дойл. — Интерес, сдържан от съвсем естествен и определено здравословен скептицизъм — бързо уточни той.

Мрачните лица около масата се озариха от нов живот. Съпругите на бюргерите се нахвърлиха върху Хофнер на немски, явно умолявайки го да предприеме нещо, неизвестно как свързано с Дойл. Хофнер дълго се съпротивлява, но накрая се обърна към Дойл с изражение на искрено извинение.

— Докато пресичахме Ламанша, разказах една история — каза капитанът. — Изглежда, някои членове на екипажа са убедени, че на борда има призрак.

— Този кораб е свърталище на духове — заяви англичанката.

Тя седеше неспокойно на ръба на стола си. Беше дребна и подобна на птичка и макар по време на вечерята да не й бе обърнал никакво внимание, сега, когато тя бе попаднала в стихията си, Дойл видя в светлите й очи познатия му нездрав блясък: жената беше Истинска вярваща.

— Опасявам се, че не мога да заявя това със сигурност, мисис Сейнт-Джон — каза капитан Хофнер, после продължи все така извинително, обръщайки се към Дойл: — От няколко години на борда на „Елба“ стават странни и… необясними неща.

— Защо не разкажете на мистър Конан Дойл за последната случка, капитане? — попита мисис Сейнт-Джон с кратка нервна усмивка, примигвайки тревожно.

— Ами… това се случи тази вечер — сви рамене Хофнер и понижи глас.

— След като излязохме в морето?

Хофнер рязко кимна.

— Един от пасажерите чул странни звуци откъм трюма — някакви писъци, повтарящо се почукване…

— Има ли други свидетели? — осведоми се Дойл.

— Не, само тази жена.

— Класически случай на обитаване от духове — намеси се мисис Сейнт-Джон, неспокойно мачкайки салфетката си. — Сигурна съм, че ще се съгласите с моята диагноза, мистър Конан Дойл: стъпки в празна стая, почуквания, тропот, печални гласове. И грамадна, застрашително извисяваща се сива фигура, забелязана в един от коридорите на трюма.

— Искам да изясня, че лично аз не съм виждал нищо такова — подчерта Хофнер в откровен опит да омаловажи ситуацията. Недопустимо бе на неговия кораб да има истински дух.

— Капитане, случвала ли се е на борда на „Елба“ някаква истинска трагедия? — попита Дойл.

— Този кораб е на вода вече от десет години и аз съм бил на борда му всеки ден от тях. Щом на едно място се събират много хора, трагедията — колкото и да е тъжно това — е нещо, което не може да се избегне — уклончиво отговори Хофнер.

— Тъжно е наистина — съгласи се Дойл, изненадан колко изразително се бе изказал капитанът. — И все пак, има ли такава, която се откроява от по-незначителните? Някакво убийство, свързано с проява на насилие или запомнящо се брутално самоубийство?

Бюргерите и съпругите им бяха видимо озадачени.

— Извинете ме за прямотата, дами и господа, но няма никакъв смисъл да го увъртаме: събития като тези, описвани от мисис Сейнт-Джон, обикновено са резултат от някакво ужасно нещастие и не е възможно да го обявим за несъществуващо, като заобикаляме фактите.

„Най-сетне нещо — помисли си Дойл, — което мога да докарам до успешен край.“

— Имаше в миналото — предпазливо започна капитанът — няколко случая.

— Отлично… но аз не бих искал да изтръгвам от вас подробностите пред една толкова смесена компания. Ще ви предложа една интересна теория, meine Damen und Herren, и тя е най-правдоподобната според мен, ако изобщо вярвате в тези неща: духът е емоционалният остатък от един живот, завършил неочаквано или при обстоятелства, свързани с голямо душевно вълнение. Точно по тази причина духовете най-често имат отношение към убийствата, към жертвите при нещастни случаи, към самоубийствата — все събития еквивалентни, ако ми позволите това сравнение, на отпечатък от крак върху влажен пясък — останка попаднала на място, намиращо се извън нашето възприятие за време, чието отношение към нас може да се сравни с отношението на отпечатъка към оставилия го човек…

— О, не! Не, не, не… тук става дума за среща с безсмъртната душа на горкия нещастник — възрази енергично мисис Сейнт-Джон. — Впримчена някъде между земята и небето, в чистилището на празното пространство…

— Е, това е съвсем друга гледна точка. — Дойл не можеше да скрие досадата, че го бяха прекъснали толкова агресивно. — Гледна точка, която се опасявам, че не ми е възможно да прегърна безрезервно.