Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

— Ето, виждаш ли? Сигурно е някой младок машинист!

Алис се засмя на шегата и се настани удобно, за да изчака Изабел.

Дали защото двете чаши вино на обяд й дойдоха множко след екзотичното кампари сода, или пък влакът наистина бе поверен в ръцете на неопитен младеж, но на Алис й се стори, че люшкането се засилваше. С приближаването към един завой, след който следваше мост над стръмна долина, шумът ставаше все по-оглушителен. Мод Бенсън се подаде от купето с подпухнали очи, като залиташе и едва се държеше на крака.

— Ама какво става, за бога? Ах, тия френски железници!

Алис от все сърце копнееше Изабел да се върне. Тя направи няколко крачки по посока на дамската тоалетна, ала в този миг рязък тласък я запрати на пода.

Явно нещо сериозно куцаше. Влакът се блъскаше и стържеше парапета на моста. Даже по-лошо — в устрема си бе наченал да избива преградата на виадукта, от който се къртеха гипсови отломки и с гръмовен грохот се свличаха в пропастта.

— Изабел! — отчаяно подвикна Алис, но подът се надигна и удари лицето й. Наоколо се разбиха стъклени чаши. Един къс отхвърча и сряза бузата й. После таванът се озова под краката й и това бе последният й спомен, преди да изгуби съзнание.

Не усети, как Синият влак, гордостта на френските железници, полетя в урвата на триста фута дълбочина. Локомотивът се закачи за кратко в тясната клисура, сетне се разби с оглушителен трясък под напора на буталата. Вагоните се сгъчкаха един в друг, помитайки по пътя си нови участъци от мостовата преграда, и грохнаха в бездната. Свирката на локомотива сигнализираше гибелта на Синия влак.

В купето си Мод Бенсън се мъчеше да си седне на мястото. И тя като Алис никак не можеше да проумее защо стените се бяха озовали под нозете й. Някак смътно долови, че багажната решетка се бе откъртила, но тъй и не схвана, че тъкмо тя бе отхвръкнала със страшна сила и почти отряза главата й.

Багажното отделение зейна и избълва сума куфари и чанти. Вагоните на първа и втора класа представляваха купчина тлеещи ламарини. Възглавничките на седалките, лампите, масите с покривките, бутилките с вино от килера — всичко това след миг потъна в пламъците на мощна експлозия. Третокласните вагони, макар на пръв поглед да изглеждаха невредими, в крайна сметка бяха повлечени от собствената си тежест и на свой ред политнаха в урвата.

След като пожарът угасна и гигантският труп притихна, настъпилата гробна тишина бе нарушена единствено от неистовите крясъци на невръстно бебе.

След час и половина аварийният влак предпазливо допълзя от Сен Винсен през хълмовете на Бургундия и благоразумно спря на стотина ярда от грохналия виадукт. Служители на френските железници, пожарникари, лекари и санитари останаха поразени от гледката в гористата клисура. Синият влак лежеше смачкан и обезобразен под тежестта на железни греди и гипсови отломки, пръснати навсякъде околовръст.

Пиер Бернар, дежурен началник на аварийната служба, който вече бе прехвърлил шейсет и пет години и отдавна трябваше да е пенсиониран, изрази всеобщото мнение:

— Ами да! Няма никаква поддръжка през последните години! Колко пъти им казвах аз! Всичко е заради тая скапана война!

Хората гледаха потресени тлеещите останки от изгорелите вагони и се кръстеха безмълвно. Бяха дошли с нагласата да спасяват ранени и пострадали, ала мъртвата тишина бе знак, че мисията им щеше да бъде от по-злокобно естество.

Изпратиха спешно съобщение по телеграфа, за да изпратят тежкотоварен кран (най-близкият се намираше в Лион), след което все така безмълвно, но решително нарамиха кирки, лопати и носилки и се заспускаха в урвата.

След един час усилена работа изровиха живо и здраво бебе, плюс телата на осемдесет души в касапницата, погубила, по груби сметки, между двеста и четиристотин пътници. Продължиха да издирват оцелели. Накрая попаднаха на част от композицията, която се бе свлякла встрани и бе останала недокосната от пламъците. Сред отломките на вагон първа класа се виждаше крак в памучен чорапогащник. С помощта на кирките разпориха металния корпус и измъкнаха тялото на жена на средна възраст. Тактично придърпаха надолу карираната й пола, сетне, заедно с чантата и ръкоделието й, я положиха в носилка. Санитарите бавно поеха нагоре.

Следващият труп бе на военен в британска униформа.

— Le pouvre con! 5 5 Нещастен глупак! (фр.) — Бел.ред. — възкликна Пиер Бернар, загледан отчаяно в медалите върху гръдта на офицера. — Оцелял от войната, а издъхнал тук със смачкана глава! Отнесете го.