Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

— Всъщност имам бизнес.

— Звучи много интригуващо — позасмя се Изабел.

— Няма нищо интригуващо. Става въпрос за семеен бизнес, който наследих след смъртта на дядо ми. Заедно с един братовчед. Родителите ми се споминаха от инфлуенца миналата година и фирмата по право трябваше да бъде наследена от брат ми, но той загина във Франция. Месец преди края на военните действия. — Алис въздъхна и за момент, налегната от мъка, придоби крайно скръбен вид, а в очите й блеснаха сълзи.

Не за пръв път Мод Бенсън мислено отбеляза, че някой ден огромните, изразителни, наситено сини очи на Алис щяха да я вкарат в беля.

Но момичето се окопити.

— А тоя мой братовчед, тъй де, втори братовчед, изобщо не съм го виждала. Тепърва ще се запознаем.

— Това също звучи много интригуващо.

— Във фирмата работят още сума ти втори братовчеди, които също не познавам. — И тя се впусна да описва естеството на семейния бизнес, който щеше отчасти да бъде поверен в нейни ръце. — И хабер си нямам какви са всичките тия хора. Ама ми изпратиха нещо като справочник „Кой кой е“, тъй че вече съм наясно с ключовите фигури (тази фраза много й допадаше), и знам също кой ще ме посрещне, къде ще ходя, даже от кои магазини ще си купувам дрехи. — Тя потупа тънката кожена папка в скута си. — Ето, тук всичко е написано. Трябва да го прочета. Уф! Ама са толкоз неща! — После добави наивно: — Толкова се вълнувам!

Изабел начаса схвана, че работата е дебела. Дори лаик като нея знаеше какво означава съкращението „ИКТК“ — Имперска и колониална търговска корпорация. Тя се усмихна на развълнуваната и според нея, леко опиянена англичанка, която бе тъй въодушевена от бъдещия си живот. Беше тъй невинна. И уязвима.

— … и ще има слонове и махараджи, и тигри, и бенгалски улани! И индийски принцове, целите в диаманти. Дали пък да не се омъжа за някой от тях? — неспирно бъбреше Алис.

Мод се унесе в дрямка, тъй че не разбра колко път бяха изминали, когато се стресна от минаващия келнер, който съобщаваше, че обядът е сервиран. Младият офицер се бе окопитил и свенливо предложи на дамите да ги придружи до ресторанта, ако са готови. Той се усмихваше под мустак, сякаш на някаква своя шега.

— Колин Симпсън — представи се той. — Капитан в Кралската йоркширска пехота. Връщам се в полка си. За около месец, преди да ме демобилизират. Доста абсурдно, но щом като правителството на Нейно величество поема разноските, няма защо да се жалвам! — Той отново се усмихна. — Всъщност в момента полкът ми се намира в Индия. Аз също пътувам за Бомбай.

Мод Бенсън не си спомняше някога да е била поставяна в толкова неловко положение. Спътниците й от купето настояха, бог знае защо, да бъдат настанени на една маса, след което, бъбрейки весело на английски и френски, си поръчаха всички ястия от менюто. На всичко отгоре я заставиха да изпие чаша вино с рибата и още една с агнешкото. И резултатът, естествено, не закъсня. Два часа след като бяха седнали да обядват, тримцата продължаваха сладко да си бъбрят, а Мод едва държеше очите си отворени. Макар да не й се щеше да оставя без надзор протежето си, тя стигна до заключението, че въпреки зачервените бузи и очевидната превъзбуда на Алис, девойката се намираше в безопасност под крилото на скучноватия млад капитан. В негово присъствие Изабел едва ли ще посмее да въвлече Алис в… каквото си беше наумила. Мод нямаше конкретна представа за намеренията й, но според нея в най-лошия случай се касаеше за консумиране на алкохол или хазартно увлечение. При дадените обстоятелства обаче не бе възможно да се упражняват подобни занимания. И бездруго след броени часове мадам дьо Ньовил щеше да изчезне завинаги от живота им. Успокоена от тези съображения, Мод се извини и се оттегли в купето за „следобедна дрямчица“, както се изрази.

Тя не дочу въздишката на облекчение, изтръгнала се от тримата й сътрапезници, но ясно долови как разговорът се поднови още по-оживено. След три чаши вино капитанът стана неузнаваемо словоохотлив и даже наперено заразправя за лов на леопарди и тигри, както и за сърцераздирателни романси в подножието на Хималаите.

В края на обяда Колин Симпсън се извини и излезе да изпуши една пура в коридора. Изабел дьо Ньовил пресуши брендито си и с очарователна усмивка се отправи към дамската тоалетна в другия край на вагона. Докато внимателно си проправяше път сред масите, влакът внезапно се люшна и тя политна в ръцете на един келнер. След като му благодари кокетно, тя се извърна към Алис и шеговито изкоментира: