Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

Наблизо му се мярна някакъв червен плат.

— Насам! — подвикна той и мъжете го последваха. За пореден път останаха потресени от гледката на жената, просната като парцалена кукла в краката им. Гръбнакът й бе пречупен, а лицето — разбито в близката скала. Червеното палто с кожена гарнитура бе обилно прогизнало със съсирена кръв.

— Изнесете я — нареди Пиер.

В следния миг до слуха му долетя слаб звук.

— Шшт! Чувате ли нещо?

И отново долови немощен вик.

— Помощ! Помощ!

Забързаха по посока на гласа. Някаква девойка в прокъсана сива рокля се мъчеше да се изправи на крака. За момент на Пиер му се стори, че се опитваше да набере букет от иглики, пръкнали се насред ливадата. Само че заблудата му мигом се разсея, щом ужасен зърна окървавената дреха и обезумелите сини очи върху призрачно бялото лице, зловещо обагрено от зейнала алена рана.

— Мод? — рече тя, когато се приближиха към нея. — О, толкова съжалявам! Къде е Мод?

Северна Индия, пролетта на 1922 г.

Джо Сандиландс усети как влакът потрепери под напора на спирачките. Отегчен от дългото пътуване, той с облекчение се изправи и понечи да вземе багажа си от решетката. Действието му провокира верижна реакция сред спътниците му от купето. Двете офицерски съпруги събудиха четирите дечурлига, които, изпотени и намусени, започнаха сънено да се препират.

Джо се притече на помощ при свалянето и нареждането на кошници за пикник, играчки, моливи и спални чували, като междувременно подхвърляше шеговити закачки към децата, с което си спечели изобилни благодарности и дружелюбни усмивки от майките им. Отговори учтиво на поканите им за пикник, вечерни партита, благотворителни мероприятия и театрални представления в Симла.

— Стигнахме ли вече? Това там хълмовете ли са?

— Не още, миличко. Остават още петдесет мили. А това е Калка. От тук ще се качим на теснолинейката, а с нея — чу-чууу, ще се изкачим по хълма сред завои и тунели, нагоре, нагоре, чак до небето. Ще видиш сняг по планините и огромни дървета, и даже истински маймунки! В Симла много ще ти хареса, Робин!

— А вие, сър, ще се качите ли с нас на теснолинейката? — обърна се Робин към Джо.

— Не, Робин. Съжалявам, че ще пропусна веселбата, но един приятел ще изпрати кола да ме вземе от гарата. Но пък може да се надбягваме, нали? Да видим кой ще пристигне пръв в Симла.

— Кола ли? — изненадано вдигна вежди майката на момчето, мисис Греъм. — Значи имате приятели по високите места, тоест не само на хълма, а и в социалната йерархия. Доколкото знам, само на двама-трима души е позволено да ползват кола в Симла…

— Лейтенант-губернаторът на Бенгал — отвърна Джо на тактично сподавения й въпрос, — сър Джордж Джардайн, любезно остави на мое разположение лятната си вила за едномесечния ми отпуск. — При тези думи той зачака с любопитство реакцията на присъстващите. В обществото на Индия, подвластно на снобски и консервативни порядки, беше жизненоважно всеки нов посетител да бъде подобаващо класифициран. Макар и с насмешка, Джо си даваше сметка, че и той подлежи на оценка според негласната разпоредба. Полицай? Една-единствена точка. Евентуални нашивки носеха нови три точки. Представителна външност, благодумство — вероятно още три. Ама щом лично губернаторът му бе предоставил бунгалото си и на гарата щеше да го чака кола — о, това го изстрелваше право в десетката! Добрата стара Индия, мислено въздъхна Джо, схванал красноречивите погледи, които си размениха двете госпожи. Стана му смешно от мигновената промяна на отношението им към него — в доскорошната им фамилиарност се прокрадна нотка на страхопочитание.

Децата обаче, в блажено неведение за новия социален нюанс, много се зарадваха и го засипаха с въпроси.

— Ами губернаторът има ли слон?

— В Калкута, където времето е студено, има четири, но на хълмовете — нито един — обясни му Джо.

— А трябва ли да носиш медалите си през цялото време, щом си отседнал при губернатора? — попита най-голямото момче.

— О, да, Били — на закуска, на обяд, на вечеря. Даже… — Джо се наведе и поверително прошепна, — даже ще се наложи да ги сложа и на пижамата си.

Дечурлигата се ококориха, сетне избухнаха в дружен смях. Все още се кикотеха, когато Джо със замах ги свали от вагона и ги повери на бавачките и носачите, които се завтекоха да настанят семействата за следващата отсечка от пътуването.

Влакът от Умбала до Калка бе претъпкан с английски семейства, втурнали се от жежките равнини към прохладния климат на Хималайските възвишения. Още в началото на април непоносимите температури в Делхи погнаха цивилни и военни държавни служители към лятната столица на Индия. Симла. Джо проточи врат над тълпата суетящи се пътници, с надеждата да зърне, макар и отдалеч сгушения в планинските пазви град. Оттук обаче все още не се виждаше, но затова пък на далечния хоризонт се очертаха снежните върхове, увенчали тъмни гористи склонове и заблестели на слънцето подобно на театрален декор, който плавно се разгръщаше напред и нагоре, чак до Кашмир и далечния Тибет.