Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

Колкото повече се изкачваха, толкова по-свеж ставаше въздухът, а гледката — по-великолепна. На тази височина вече вирееха типичните за региона хималайски кедри, чиито изящни синкави клони се стелеха по склоновете. Носеха се по-осезаеми и разнообразни ухания, познати и непознати за обонянието на двамата пътници. Джо долови носталгичния полъх на английска градина с неизменните лилии, рози, див чесън и острия, но сладостен мирис на дива мащерка. Главите им се замаяха. След маранята и неудобствата на равнината сега се чувстваха ободрени, весели и въодушевени. Докато завиваха за пореден път, Фьодор скочи на крак и се олюля застрашително, като посочи напред.

— Ей го там! Шофьор, спри в онази отбивка за малко.

Шофьорът се извърна към тях усмихнато и оповести:

— Това е Тара Деви, сахиб, а там отвъд е самата Симла!

Разкрилата се гледка се запечата навеки в паметта на Джо: на близкия хоризонт се очертаха разлятите контури на града, кацнал връз стръмен планински склон и ограден отвсякъде с китни гористи хълмове в пазвите на Хималаите, побрали в себе си всички нюанси от зелено до тъмносиньо, обрамчени с блеснала снежна ивица.

Джо загуби ума и дума, за разлика от словоохотливия си спътник.

— Е, на тази величава сцена подобава да се изяви най-великият баритон в света! — заяви той и за радост на Джо остана все тъй изправен, изду гърди и напълни дробовете си с опияняващия планински въздух, след което с театрален жест отприщи гърло в „Кашмирска любовна песен“: „Тез бледи ръце аз обичах, накрай Шалимар…“ От мощния му глас, отекнал из тясната долина, гълъбите запърхаха подплашено, а елените и другите горски обитатели нададоха зов за опасност. Джо се опита да се присъедини към певеца, но го напуши смях, затова след няколко нискотонови строфи се отказа и се заслуша с възхищение в гласа на Фьодор, многократно препращан от скалното ехо с прочувствената му интерпретация на тази крайно сантиментална песен.

След продължителния последен тон Джо почти очакваше да чуе гръмовни аплаузи. Вместо това обаче се разнесе едновременно тупване и пукот, и басовата финална нотка неочаквано се извиси в неконтролируем потресаващ крясък. Вторият пукот пресече безвъзвратно гласа на певеца.

Под напора на войнишкия си инстинкт Джо светкавично бе залегнал на пода на колата. Сега той се извърна и с ужас съзря как Фьодор Корсовски, строполен върху тапицерията, бавничко се свлече от седалката.

— Карай! Карай! — троснато изкрещя на шофьора, който и бездруго нямаше нужда от подканяне. Едва заглъхнало ехото от изстрелите, той натисна яко газта и огромният автомобил се понесе напред сред пръски от чакъл по неравния път. Не след дълго рязко спря в едно заслонено от скалите място. Джо изпълзя и коленичи връз задната седалка, на която руснакът се бе проснал с разперени ръце. Джо начаса схвана, че бе мъртъв, и като разпори дрехите му, съзря двете прецизни дупки на куршумите, пронизали сърцето му от двете страни.

Тоя стрелец е голям майстор, механично си отбеляза наум, сетне се помъчи да примъкне нагоре Корсовски, при което дланите му плувнаха в кръв. Входните рани бяха малки, но изходните отверстия се бяха слели в кървава пихтия от разкъсани мускули и пречупени кости. Хм, сигурно е карабина, калибър 303. Несъмнено бяха използвали олекотени куршуми.

Пребледнял от уплаха, шофьорът се извърна към него и Джо с облекчение го чу да говори на английски.

— Накъде да карам, сахиб? Към резиденцията?

— Не — отвърна Джо, а мозъкът му щракаше на високи обороти. — Към полицейското управление. Ама първо хубаво се огледай и запомни къде се намираме. Този участък има ли си име?

— Сахиб, това място е зло — викат му Дяволското бърдо.

Без да се помайва, шофьорът подкара колата с шеметна скорост из завоите, които ги деляха от Симла. Надул до крайност клаксона, пакардът си проправи път и с предупредителен вой влетя в града.

Полицейският началник Чарли Картър се прозя и завинти капачето на луксозната си писалка. После стана и се протегна, отиде до вратата и подвикна да му донесат чай. Сетне излезе на балкона да се поосвежи на чист въздух и облегнат на парапета, доволно се загледа в безупречната рутинна процедура на двора.

Караулът тъкмо се сменяше. Хората от конния патрул стояха и си бъбреха безгрижно, докато снемаха снаряжението си, а междувременно заместниците им, под командата на един хавилдар 9 9 Havildar (англоинд.) — индийски сержант. — Бел.прев. , се стягаха да поемат дежурството. Картър се усмихна на деловото им излъчване, спретнатите униформи и бдителните физиономии. Огледа и вързаните коне, които нетърпеливо шаваха с лъскавите си бедра.