Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

Началникът се позамисли.

— Между другото, казвам се Картър. Хм, Дяволското бърдо! Пада се отсам на Тара Деви. Бива си го това местенце! Нужен е цял полк, за да претърси местността. Както биха казали в Дивия запад, редно е да направим хайка.

При тези думи той гръмко се разпореди, след което шестима кавалеристи се метнаха на конете и поведоха още два за Джо и Картър. Преди да възседне своя, Картър с властен жест нареди на един служител да се погрижи за трупа и колата. Шофьорът на губернатора бе съпроводен до управлението, за да даде показания.

— Междувременно можем да обменим някои идеи — рече Картър, щом потеглиха. — Горе-долу схванах картинката, но кажете ми какво правите вие самият в Симла?

— В отпуска съм — отвърна Джо. — Бях зачислен към полицията в Бенгал, но назначението ми приключи и сър Джордж любезно ме покани да си отдъхна в лятното му бунгало за месец време. Да кажа на Индия последно сбогом, преди да се завърна в Англия. Сигурно се е разчуло за мисията ми в Калкута?

Той хвърли изпитателен поглед към Картър. Полицаят се мъчеше да сподави усмивката си. Беше проумял, че извитата лява вежда, която придаваше на госта вид на студено високомерие и любопитство, всъщност бе постоянна гримаса, плод на нескопосана пластична хирургия.

— Ами чух — поправете ме, ако греша, ама съм в края на слухарската верига — че сте били много ценен кадър от скотландярдовите мускетари, тоест от разузнаването, а сетне ви прехвърлили при цивилните. Един вид да напомпат силите на реда с качествени умници.

Сандиландс отново обърна към него гротескната половинка на лика си, но Картър продължи да нарежда делово и дружелюбно:

— И че доста сте изучили колегите в Бенгал на разни хватки при разследвания, разпити и тем подобни.

— Това е вярно — каза Джо. — Само че ти повтарям, Картър, че вече приключих и сега съм отпускар. Не съм тук, за да ти давам акъл. Изобщо не ми се ще да се забърквам в тая работа. — Но докато произнасяше тези думи, вместо инстинктивната неохота, той пламна от гняв. Стана му мъчно за Фьодор Корсовски, този добронамерен, въодушевен и дружелюбен човек, който беше жив-живеничък само допреди няколко часа. Нали тъкмо в неговите уши отекна предсмъртния вик на прекрасния му глас? Уф, разбира се, че не можеше да остане настрана от случая!

Сякаш прочел мислите му, Картър безобидно рече:

— Слушай, Сандиландс, ти и бездруго си забъркан, тъй че не се впрягай. В Лондон сигурно всяка седмица застрелват по двама-трима баритони, но, право да ти кажа, за Симла това е нещо ново. И аз приветствам малко екшън, тъй като напоследък май гоня единствено нахалните маймуни в близкия лес.

Последвани от хайката, те си проправиха път в долната част на града и излязоха на открития път. Отначало поеха в тръс, след това преминаха в лек галоп. Картър яздеше редом с Джо.

— Разкажи ми повече за този руснак — рече той. — Двамата сте прекарали доста време заедно. Освен поканата в театър „Гейъти“, имал ли е друга работа в Симла? Или някакви познати, приятели в нашия град? Дали е имал уговорка да го посрещнат? Опитвам се да проумея защо са застреляли тоя нещастник.

— И аз не разбрах кой знае какво — рече на свой ред Джо. — Спомена, че си кореспондирал с Дружеството на театралните любители в Симла, което организирало посещението му. Останах с впечатление, че става въпрос за делово споразумение. Дори не спомена конкретно име на някой човек. По моему е приел ангажимента от чист ентусиазъм, тъй като открай време копнеел да посети това място. Даже отказал много изгодна оферта за Ню Йорк.

Картър хвърли остър поглед на Джо.

— Да не би да твърдиш, че човекът е дошъл насам само за разтуха? — След това рязко изкомандва на подопечните си, четирима от които мигом наобиколиха Джо и заоглеждаха околността с повишена бдителност.

— Аха! А да не би пък ти да твърдиш, че аз съм бил нарочената жертва, а него са го гръмнали погрешка?

— Точно така — заяви Картър. — Това е една от версиите. А ти, Сандиландс? Кого познаваш в Симла? Някой недоброжелател от миналото си? Щом си се издигнал тъй скоропостижно до висш офицерски ранг, навярно си насмотал доста конкуренти! Идва ли ти нещо наум? Ще имам голяма полза, ако ми дадеш някакъв нишан.

— Съжалявам, но трябва да те разочаровам, друже — рече Джо, доволен от хъса на колегата си. — В Симла познавам единствено губернатора, а той е достопочтен мъж, нали? Единственият, който ми има зъб и би ме гръмнал от някое планинско усое, за моя радост е осъден на двайсет години каторга.