Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

— Историята наистина е много тъжна, но не и необичайна — каза Джо. — Предполагам, че сестра му е била на седмото небе, задето е бил изтръгнат буквално „от лапите на смъртта“.

Картър се поколеба.

— Ами, не съвсем. Всъщност възкресението му предизвика голяма дандания. Нали разбираш, докато креел в оная немска болница, бил зачислен в графа „Безследно изчезнали“. На този етап от семейството му останали само дядо му и сестра му, тъй като родителите му се споминали от инфлуенца непосредствено след войната, за което той изобщо не подозирал. Когато отново се влял в потока на живите, дядото също бил покойник, а солидното наследство и управлението на семейния бизнес било поверено в ръцете на сестра му Алис и един втори братовчед. Май тя държи петдесет и един процента, а той — четиридесет и девет.

— Ясно — въздъхна Джо. — И как са реагирали те двамата? Какво е било положението им според закона?

— Разбирам накъде биеш — отвърна Картър. — И на мен най-първо това ми мина през ума. От юридическа гледна точка ситуацията беше пълна каша! Младият Кониърс, изглежда, е бил порядъчно момче. Писал на Алис, че е жив и е наследил семейната титла. А също тъй, че се кани да дойде при нея, за да поделят справедливо акциите от компанията. Нямал намерение да отнема нейния пай, ала не виждал причина да остави някакъв си там втори братовчед да бърка в кацата с меда. Затова възнамерявал да го разкара, като задържи за себе си петдесет и един процента, а на Алис да остави четиридесет и девет.

— А ти откъде почерпи тая информация? — попита Джо.

— Лично от Алис. Тя ми показа писмото му, с което й съобщаваше за визитата си в Симла.

— И тя как реагира?

— Ами отначало не й се вярваше (то си е напълно нормално), ама после много се зарадва. Според приятелите й била адски развълнувана, че брат й възкръснал от мъртвите. А като я видях, след като го бяха застреляли, по моему бе истински потресена. Повторно трябваше да погребе, тъй да се каже, единствения си близък роднина. Беше направо поразена от шока.

— А къде са били нейна милост и бизнес партньорът й по време на стрелбата?

— Били са заедно. Между другото, по онова време вече се бяха оженили. И по ирония на съдбата, тя също е стреляла. Алис наистина има точен мерник, само че мишената й била картоненият кръг на стрелбището в Анандейл, пред погледа на стотина зрители. Бързала да посрещне брат си, който по разписание трябвало да пристигне след около час. А братовчед й бил с нея.

— А ти как мислиш — има ли връзка между двете убийства?

— Ами… на този етап между жертвите няма никаква връзка. Според мен си имаме работа с някой ненормалник, дето убива ей тъй, от спортен хъс. Като да изпробва как действа новата му карабина. Каква ли пък връзка може да има между един възкръснал войник и палавия мосю Корсовски?

— Освен факта, че и двамата са били убити на едно и също място и с еднакви куршуми, ако не греша?

— Така е. И в двата случая говорим за куршуми 303-ти калибър, вероятно от карабина. От лабораторията в Калкута ще ни дадат повече информация. Там изследваха и предишните куршуми.

— И убиецът е пушил същите цигари?

— Да. „Черната котка“. Абсолютно същият сценарий. И снайперистът е бил с подобен ръст, само че първия път е разполагал с доста време, тъй че е изпушил докрай цели дванайсет цигари. Е, преди да сторя каквото и да било, съм длъжен да докладвам на шефа си. Макар да знам какво ще ми каже — „Дерзай, Картър!“ Това му е дежурният лаф.

— Голям късметлия си, да знаеш — разпалено рече Джо. — Де да можех и аз да се похваля с такъв началник в Лондон! Трябва да искам позволение за всяка дреболия. И докато ти докладваш, аз навярно ще трябва да се представя на домакина си — лейтенант-губернатора, сър Джордж Джардайн.

— Да, май точно това трябва да сториш. Навярно ще бъде много заинтригуван от случая. При убийството на Лайънъл Кониърс прояви много голям, да не кажа черезвичаен, интерес.

— Тъй ли? — възкликна Джо. — А ти познаваш ли го? Имам предвид отблизо? Или сте само на едно „добър ден“?

— Е, то един простичък полицай надали може да е на едно „добър ден“ с великия сър Джордж! Не бих посмял да гъкна в негово присъствие. Само бих стоял изопнат по войнишки и макар да ми е крайно симпатичен, всъщност не знам що за птица е.

— Ами от мен да знаеш, че при него няма случайни работи — заяви Джо. — Макар да останах крайно поласкан от поканата му да ползвам лятното му бунгало, също така много се зачудих с какво съм заслужил тази чест…