Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

— И какво измъдри?

— Ами и преди ме е въвличал в подобна история, в едно разследване в Паникхат. Сега си мисля да не би пък нарочно да ме е поканил? Като нищо ще се окажа прав! В такъв случай те моля да ме извиниш — сигурен съм, че изобщо не желаеш да ти се пречка някой натрапник като мен.

— Много грешиш, Сандиландс — заяви на свой ред Картър. — Адски ще се радвам да си имам за компания сродна душа.

— Въпреки това да не забравяме, че сър Джордж е дяволски хитър стар обесник!

При тези думи всеки пое по своя път — Картър се завтече да задвижи мудната полицейска процедура, а Джо, съпроводен от един соуар, се отправи към резиденцията на губернатора сред лабиринта на лятната столица на Индийската империя.

Джо с учудване констатира, че градът изобщо не бе изграден в ориенталски стил. Нищо не напомняше за Индия. Къщите, които с отдалечаването от центъра ставаха все по-масивни, бяха типично английски, сякаш изкопирани от Борнмаут или Гилфърд. Нямаше и помен от Великата Могулска империя, даже от Почетната източноиндийска компания. Домовете бяха облицовани с плочки, а повечето прозорци имаха поцинкована дограма. Навсякъде се виждаха балкони и остъклени врати, извисени и декорирани фронтони, както и имитация на дървена ламперия. Дори имената носеха повей от английската провинция: Бриъни, Роуз Котидж, Вали Вю, Бъркхамстед. Градинките, засадени тук-там върху оскъдните равни парцели, тънеха в пролетни цветя, които, слели аромата си с боровото ухание, напомняха носталгично за английска енория.

Слънцето вече се бе потопило зад хълмовете, откъдето повя режещ вечерен бриз и напомни на Джо, че не се намираше в познатия Съри, а сред дивата природа, в град, запокитен връз хималайски склон на височина седем хиляди фута. Настръхнал от хладния въздух, той се замечта за гореща вана и запалена камина. Пришпори коня си, за да не изостане от пъргавия си водач, като междувременно запаметяваше маршрута, за да може следващия път да се придвижи без чужда помощ до резиденцията на губернатора. Накрая зърна дискретна табелка „Кингсууд“, при която свърнаха от главния път по стръмна алея сред бухнали рододендрони.

Къщата на губернатора, макар несъмнено замислена да бъде уютна, всъщност бе доста обширна и помпозна в архитектурно отношение. Докато криволичеха из градинските пътечки, Джо забеляза най-малко десетина градинари, а на входа мярна тъмните униформи на губернаторската прислуга. Повери коня на водача си, който щеше да го върне в полицейското управление.

Сър Джордж го посрещна с типичната си безцеремонност.

— Къде се мотаеш, по дяволите? Цял следобед те издирвам! Да не си се втурнал да изучаваш местния колорит на Симла, а?

— Ами не съвсем — смотолеви Джо.

— Няма страшно — успокои го сър Джордж. — Не съм глух. Нали знаеш, че навсякъде имам връзки? Вече три часа полицаите сноват насам-натам като пощурели! Разбрах, че пак са гръмнали някого в Дяволското бърдо. Разправяй от там нататък. Само че първо ми кажи как ти се стори Картър?

— Не ми е работа да давам оценка за Картър — уклончиво отвърна Джо. — Но в общи линии ми се вижда свестен човек.

— Дали би могъл да се сработиш с него? — невинно попита Джордж.

— Абсолютно. Само че защо ме питаш за това? И ако благоволиш да ми обясниш защо точно на мен предложи бунгалото за гости? Все си блъскам главата над тоя въпрос.

— А защо трябва да има конкретна причина? Просто мислех, че ще ти се отрази добре.

— Все още имаш едно висящо убийство, за чието разрешаване няма да е зле да ти дадат едно рамо от Лондон, нали?

Сър Джордж се засмя гръмогласно.

— Брей, мамка му! — възкликна той. — Стара кримка е тоя Сандиландс, както казват в Скотланд Ярд. Признавам, хвана ме в крачка! Да, Джо. Точно това ми скимна — че тоя случай е по твоята част и идейката мигом се заформи в лукавия ми мозък. Знаех, че няма да устоиш на поканата ми. Нали видях как ти светят очите? Ала трябва да пипаш внимателно. Няма нужда да ти го казвам — надявам се да сътрудничиш на Картър. Той си разбира от работата и надали ще се почувства унизен от присъствието ти, но все пак не бива да се набиваш в очите на хората.

Джо го измери критично, после се усмихна.

— Значи съм жертва на манипулация! Е, досетих се. И на Картър си промил мозъка. Знаеш ли какво ми рече на раздяла? „Адски ще се радвам да си имам за компания сродна душа.“

— И ти нямаш нищо против?

— Не — бавно отвърна Джо. — Заради Корсовски. Не забравяй, че го убиха пред очите ми. Тъкмо аз го видях жив за последен път и май единствен аз в Симла ще го запомня навеки. Беше страхотен човек. А падна покосен от някакъв мерзавец.