Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

— А на старата кримка Сандиландс не му минават такива номера, а?

— Май че си прав — съгласи се Джо.

— Знам какво ти е — заяви сър Джордж. — Като млад, докато живеех в Персия, се увлякох по борбата с петли. Имах някои наистина класни пернати борчета. Е, отдавна съм загърбил това хоби, ала и до ден-днешен, видя ли случайно бой с петли, нещо все ме влече да погледам сеира. И с теб е същото — станал ли си веднъж ченге… Ама казвай сега какво се случи.

Джо му предаде накратко събитията, а накрая попита:

— Надушваш ли нещо гнило в тая работа?

— Фактите говорят сами за себе си: и двамата са пътували към Симла, но нито един не е стигнал до града. Някой или някои хора са имали интерес да попречат на появата им. Нали тъй? И кои ли са заинтересуваните персони?

— Според Картър може да е някой изперкал ловец, който, по думите му, „изпробва как действа новата му карабина.“ Тая версия нещо не ми вдъхва доверие. Но пък и каква ли връзка може да има между британски войник и руски баритон?

— Е, ще видим. Между другото в бележката си те уведомих, че в девет часа сме на театър. Тъй като смъртта на Корсовски още не е оповестена, пък и представлението му бе насрочено за вдругиден, вероятно няма да са отменили програмата. Боя се, че няма да е кой знае какво. Още е началото на сезона и не са имали достатъчно време за репетиции. Ще има два-три номера на Оперното дружество — нали знаеш, разни скечове и песнички от рода на „Първата кукувица“ или „Рагтайм в Симла“, с които обикновено откриват новия сезон. Не се налага да ходиш, Джо. Ако искаш, иди да си починеш от премеждията си, а? — Сетне се обърна към току-що влезлия камериер: — Джеймс, какъв е случаят довечера? Трябва ли да съм в парадна униформа, или е достатъчно да нося фрак? Значи фрак? Е, Джо, ако искаш да дойдеш, трябва да се издокараш с фрак.

Изкъпани и подобаващо нагласени с черни папийонки и бели фракове, похапнали порядъчно и почерпени с две бутилки бордо, сър Джордж и Джо потеглиха с каретата, съпровождани от двама камериери, двама кочияши на капрата и един водач, който подтичваше напред със запален фенер. Джо се отпусна, наслаждавайки се на вечерния блясък на Симла. Градът кипеше от живот. Навсякъде се виждаха рикши, тук-там карети, мъже в официални дрехи или парадни униформи, дами във вечерни рокли и дълги бели ръкавици — всички правеха път на сър Джордж, а той разсеяно им се усмихваше, докато посочваше на госта си местните забележителности.

Джо остана запленен от нанизите с електрически крушки, които осветяваха пътя пред тях. Следвайки живописните извивки на околните хълмове, те му напомняха за блестящи гирлянди върху коледна елха. Пълната априлска луна хвърляше допълнителна светлина и Джо усети как настроението му се повишава. Той деликатно намекна на сър Джордж какво мисли за чудатата архитектура на Симла и посочи по-специално Долния пазар, прилепен като птиче гнездо в хълма. Той се разпростираше на неравни слоеве, покрит с ламаринени покриви и прорязан от множество стълби, които стигаха чак до Главната улица над него.

— Бива си я тая Симла! — свойски се съгласи с него сър Джордж. — Едуин Лютиен, архитектът на Ню Делхи, само като зърна града, рече и отсече: „Ако ми кажат, че това е дело на местните маймунки, рекъл бих: браво, умни зверчета! Дано ги изтребят, че да не скалъпят отново подобна грозотия.“ — При тези думи губернаторът избухна в смях. — Виж как точно го каза човекът! Ама пък, право да ти кажа, пришълците от равнината все разправят, че се чувствали с двайсет години по-млади. И то не е само от чистия въздух, да знаеш. Самата атмосфера е една такава… безгрижна! Иде ти да вършиш лудории. Важи дори за старчок като мен. Нищо чудно, че на тукашните хора сегиз-тогиз им избиват балансите! Те всъщност точно затова идват насам. Тъй че, млади момко, имай си едно наум.

Продължиха да си проправят път сред все по-многолюдната тълпа, отминавайки англовидните вили, докато накрая стигнаха до Камбърмиър Бридж и пред погледа им изникна бледият силует на християнската църква.

— Ето ти и местната катедрала — оповести сър Джордж, макар че нямаше нужда. — Хората все приказват за компромиса на англиканската църква. Ама какъв ти компромис? Това тук си е чиста проба нашенска готика! Трябва да я разгледаш отвътре. Фреските са проектирани от бащата на Киплинг. А пък ако дойдеш в неделя, можеш да се разходиш на терасата й сред местните величия.

— Едва ли ще имам много време да се размотавам наоколо — сухо отбеляза Джо.