Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

— Ще изпия едно кампари сода, мис Бенсън. Да поръчам ли и за вас?

— Не, благодаря!

Никак не й хареса заговорническият поглед, който си размениха Алис и французойката.

— Пардон — рече жената. — Аз съм Изабел дьо Ньовил. Пътувам към Лазурния бряг. А вие?

— И аз ще пътувам на юг, само че до Марсилия. Оттам ще се качим на лайнера „Р&О“ до Бомбай. Казвам се Алис Кониърс, а това е придружителката ми мис Бенсън.

Мадам дьо Ньовил кимна на Мод с пресилено дружелюбие, след което посочи към един от множеството пейзажи в стил бел епок, които украсяваха тавана.

— Voila — рече тя. — Ето там отивате. Нарисуваната дама представлява Марсилия. А изобразената улица е „Канбие“, с пъстрата смесица от местното простолюдие и хайлайфа. Оттам ще потегли корабът ви.

Алис проследи насочения пръст, очарована, но и леко притеснена от рисунките на пищните жени в оскъдно облекло, които олицетворяваха различните градове в маршрута на Синия влак. Те гледаха подканящо към пътниците долу, а чарът им бе останал непокътнат, въпреки че от двайсет години бяха изложени на интензивни димни изпарения.

— А кой е вашият град? — запита Алис.

— Ето тази — Ница. А пък улицата е „Променад де Англе“.

— Колко е красива! С това слънце и пъстрите цветя! Типично южняшко местенце.

— Да, наистина. По това време мимозите са прецъфтели, но пък е сезонът на магнолиите и портокаловите цветчета…

Мод прецени, че трябва да потуши в зародиш очерталия се светски разговор.

— Забелязвам — намеси се тя с леден тон, — че пътувате без прислужницата си?

— О, не — гласеше отговорът. — Само че тя се разправя с багажа. Дано не оплеска нещата. Ама след войната е направо невъзможно човек да намери свястна прислуга. Не смятате ли?

— Ами да! — възкликна Алис. — Пък и я погледнете келнерите — или са дечковци на по шестнайсет години, или дядковци на шейсет!

— За съжаление тази картинка се повтаря в цяла Франция и важи не само за келнерите, а и за полицаите, портиерите, продавачите, машинистите…

Заформящата се раздумка бе прекъсната от едновременната поява на питието на Алис и на агента на „Томас Кук“ 3 3 Туристическа агенция. — Бел.ред. , който цъфна до Мод Бенсън.

— Засега разполагате с достатъчно време, мадам — заяви той и учтиво се поклони на Мод. — Но няма да е зле да заемете местата си. Бихте ли ме последвали?

Мод с облекчение се надигна от мястото си и направи знак на Алис да я последва. Изабел дьо Ньовил вдигна чаша и се усмихна на младата англичанка.

— Вдигам тост за вашето пътуване — рече тя. — Какво казват в такива случаи английските летци? Щастливо приземяване? Е, да пием за това!

Алис се възползва от случая да отпие от питието и допълнително разгневи Мод с това забавяне. Под изпепеляващия й поглед девойката отпи втора глътка, после трета, и макар, честно казано, възгорчивият вкус да не й допадна особено, пресуши чашата напук на надзирателката си.

В този миг камериерката на мадам дьо Ньовил си проправи път сред навалицата и се озова при господарката си. Беше мургава, слаба и прекалено нагласена като за слугиня, според преценката на Мод. Освен това бе в лошо настроение, което демонстрира без каквито и да било задръжки. Очевидно остана слисана от факта, че господарката й е седнала на сладки приказки. Погледна Алис с недоумение, сетне изгледа кръвнишки мадам дьо Ньовил. След това, за радост на Мод и огромно изумление на Алис, се впусна в спотаена, но злобна разправия с Изабел.

— Ето, виждаш ли? — заяви Мод, докато двете последваха агента на „Кук“ от тихия бар на Синия влак към суетнята на главната гара. — Надявам се, разбра колко е рисковано да се впускаш в случайни запознанства. Париж е свърталище на несретници от цяла Европа. Виждаш каква стока са! Каквато господарката, такава и слугинята, ако питаш мен. И двете са от един дол дренки. Особено пък камериерката!

— Според мен мадам дьо Ньовил е много приятна дама — заяви Алис. — И как само беше облечена!

— Не се подлъгвай по дрехите! По-скоро е редно да се запиташ с какви пари са купени, и дали изобщо са платени. Трябва да бъдеш крайно внимателна с непознати.

— А според вас дали тя е въртиопашка? — запита Алис, която не бе съвсем сигурна в значението на думата, но й допадаше сладостно-опасното й звучене, което поне за миг я изтръгна от стерилния свят на Мод Бенсън.

— Въртиопашка не, ами направо си е стърчиопашка — изсумтя Мод. — Като повечето французойки, тъй да знаеш. Хайде, идвай да се качваме.