Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

Мод се надяваше да стигнат благополучно до Бомбай, ала беше наясно, че най-трудният момент за всяка обиграна придружителка бе триседмичното пътуване по море. Корабите бъкаха от гиздави млади офицери, които се връщаха в Индия след отпуските си. Мнозина си търсеха подходящи съпруги, каквито трудно се намираха в Индия. А младежите бяха очарователни със стройните си фигури и загорели лица. Мод напълно съзнаваше надвисналата опасност. Въпреки хитроумната си стратегия и денонощната си бдителност, през кариерата си с голяма неохота бе станала свидетелка на цели три годежа (единият от които бе крайно неподходящ), а пък за броя на разбитите сърца да не говорим!

Но в случая с Алис Кониърс нямаше повод за тревога. Още в началото на пътуването момичето й довери, че храни големи надежди да се омъжи за втория си братовчед, който понастоящем служел като младши офицер в пехотата. По този начин искала да запази богатството в кръга на семейството. Мод бе сметнала това за крайно разумно решение. При всички положения. Дори за красиво и богато момиче като нея бе трудно да намери подходяща партия. Войната бе покосила хиляди млади мъже и Алис тъжно бе признала, че в Англия не е срещнала ни един подходящ за нея потенциален жених. Предвид безличното минало и блестящото бъдеще на девойката, Мод заключи, че няма да е трудно да я държи изкъсо до края на пътуването. При условие, разбира се, че съумееше да я предпази от лапите на зестрогонци и авантюристки, каквато по всяка вероятност бе и тази французойка.

Ала щом напуснаха Англия, Алис загърби всяко благоприличие. Чуждоземската страна направо й завъртя главата. Настоя да останат на палубата на ферибота въпреки хладния мартенски вятър и поде разговор не само със спътниците си, но и с някои от обслужващия персонал. А във влака за Париж, вместо да записва впечатленията си в дневника, жадно поглъщаше околната обстановка и засипваше мис Бенсън с какви ли не въпроси, тъй че ръкоделието й остана почти недокоснато. А сега, когато се намираха в Париж, сякаш самото име на града преобрази Алис Кониърс като с магическа пръчка. Слава Богу, помисли си Мод, че според плана щяха да останат само три дни в столицата на разврата. Алис похаби ценно време да обикаля бутиците на Рю дьо ла Пе, вместо да посети Лувъра. И ето я сега, напазарувала кой знае какви засукани дрешки, с грейнали очи, усмихната и отворена за околния свят. Цялата сияеше!

И ставаше все по-зле. Седяха в бюфета на Лионската гара и чакаха да обявят пристигането на Синия влак. Алис въздишаше и замечтано повтаряше имената на градовете от маршрута, оповестени по високоговорителя: Авиньон, Марсилия, Кан, Ница, Монте Карло. После се наведе напред и измери от глава до пети сервитьорите с дългите им до глезена престилки. Те ловко поднасяха на пътниците пикантни чуждоземски гозби. Сега пък се прехласна по тая французойка, която седеше на отсрещната скамейка и отпиваше от това опасно розово питие.

Тая жена не ще да е стока, реши Мод, щом се развява по пътищата сам-самичка. Много отракани се пишеха тия французойки и тъкмо затуй не бяха подходяща компания за Алис. Въпросната дама носеше венчална халка на фината си бяла ръка, но Мод не й хвана вяра. Беше облечена по последна мода — по всяка вероятност червеното пътно палто с лъскава кожена гарнитура и шапка в комплект бяха купени от модна къща „Мосю Ворт“. Очевидно някои французи са се облажили от войната. Сигурно съпругът на тази жена — или покровителят й — служеше във флота. Щеше й се да сподели наблюденията си с Алис, но жената владееше английски твърде добре и би схванала значението на думите й. Французойката протегна слабите си нозе, обути в копринени чорапи и боти с капси, при което Алис стеснително поприкри краката си, неволно осъзнала колко груби бяха обущата с връзки и памучният й чорапогащник. Тя се извърна предизвикателно към Мод.