Клей Харви - Черен шепот

— Не се опитвай да го сплескаш. Това не ти е твоята ламаринена тойота — дружески ме посъветва Дейв.

— Не ми напомняй за моята нещастна смачкана „Такома“. Е, както и да е… станалото не може да се поправи. Хм, да… Не ще и дума, че този път Диас е подбрал хубавичко местенце. Хубаво за него, но не и за нас. Няма съмнение, че ще подсигури достатъчно свои хора, за да ме проследят, затова всеки от вас трябва да бъде не само на по-малко от един поглед дистанция спрямо уличната телефонна кабина, но и да заеме такава позиция, че да може да следи кой ще се измъкне след мен от зоната. Татко, искам да покриваш изхода от града по Уест Маркет, а пък Аксел ще поеме противоположната посока — може би някъде около Суинг Роуд. Ще си изберете такава позиция, че да можете бързо и незабелязано да се измъкнете. Най-важното е второто.

— Благодаря за ценното указание — ухили се Акс, който досега беше проследил повече хора от най-прочутия частен детектив от най-четения трилър. В сравнение с него Филип Марлоу на Реймънд Чандлър или Спенсър на Робърт Паркър бяха начинаещи хлапаци.

— Дейв с форда си ще ни чака на паркинга пред „Барн Динър Тиътър“. Ще е рано, доста преди привечер, така че няма да има много гъста тълпа. За щастие, Стейдж Коуч не се пресича с Уест Маркет. Иначе щеше да ни е нужен четвърти човек, за да поеме този маршрут.

— Но така само един от нас ще може да следи кога ще излезеш от кабината — намръщи се баща ми.

— Правилно. Само че нали Макелрой ще се шляе наоколо безцелно. Така че да следи моите маневри.

— А какво ще трябва да правим ние, останалите, ако те изгубим от погледите си?

— Ще се върнете тук, за да помагате на Джейсън, Хедър и Търман за охраняването на децата.

— Говорех за теб, синко.

Протегнах ръце и го сграбчих за раменете.

— Досещам се за какво намекваш, папа. Не. Не можеш да ми помогнеш. Това е единственият начин да се справим със заплахата. Не ни достигат хора, за да завардим всички пътища за отстъпление.

— Нали каза, че те ще бъдат петима. Как си я представяш тази работа: пет срещу един?

— Ще бъдат четирима. Ралф Гонзалес е извън играта.

— Защото той така твърди. Ами какво ще стане, ако реши да ти измени, така, както е предал Диас?

— Тогава ще стане каквото ми е писано. Освен това, ние двамата с теб можем да се справим дори и с петима мексиканци, ако…

— Да, зная — сприхаво ме прекъсна Оди, — но не съм спокоен за тези двамата. — Той посочи към Дейв и Акс.

— Забравих да те попитам — попитах го аз, за да отвлека вниманието му от двамата ми приятели, — защо не вземеш моя „Галил“?

— Че аз съм изкарал цялата война с японците в Пасифика с моята карабина М-1. Няма да ме изостави и сега, на Маркет стрийт.

— Дейв? — попитах аз.

— Да.

— Какво оръжие ще си избереш?

Той се надигна от кушетката и разтвори сакото си, за да ми покаже своя „Смит & Уесън“, четиридесет и четвърти калибър, в кобур под мишницата. После веднага закопча сакото си.

Аксел се обърна към Дейв:

— Кога ще си купиш истински пищов?

— Искаш да кажеш от онези, които дават по шестстотин изстрела?

Аксел се ухили:

— Да. Нещо като моя „Зиг Зауер“.

Сега беше ред на Дейв да се усмихне:

— Бързичко презарежда, нали?

Аксел разгърна спорното си яке, за да покаже на недоверчивия Дейв краищата на двата пълнителя с по тридесет патрона.

— Точно така.

— Не, благодаря — отклони предложението Дейв. — Само шест патрона, ама сигурни. Поне така го е казал Маклър.

— Кой, по дяволите, е този Маклър?

— Нямам понятие, но звучи добре — сви рамене Дейв.

— Хайде да се заемем с товаренето на содата бикарбонат… Глупости, исках да кажа с товаренето на дрогата, а после ще седнем да хапнем по нещо преди тръгване — предложих аз.

— Да, защото кой знае кога ще ядем следващия път — окуражаващо уточни Дейв и стана от кушетката.

Докато крачех, понесъл тежкия куфар в ръка зад Дейв по алеята към неговия додж, попитах:

— С какви патрони си заредил револвера, Дейв?

— С „Кор-Бон-180“, за среден обсег.

Кимнах безмълвно в знак на съгласие, докато с пъхтене нагласявах куфара на предната седалка, след което се върнахме в къщата.

Глупаво е да се дават съвети на мъж като Дейв какво оръжие да си вземе за лов. Достатъчно е само да му се каже какъв дивеч ще се преследва. Едър или дребен, рогат или не.

Горещите му сълзи намокриха бузата ми. Не очаквах тази реакция. Затова го целунах по косата и го прегърнах. Опряна на вратата до смълчания Кълън, Хедър ме гледаше с нямо удивление.