Джо Гарбър - Искам те обесен

Как е могъл да се подиграе с полицаи, да открадне оръжие и да изпитва такава радост от насилието? Това не беше той — спокойният, трезвомислещ Джак.

Но за съжаление беше истина.

И защо? Нямаше предвид защо временно бе откачил, а защо трима полицаи с насочени пистолети нахлуха в хотелската му стая, сякаш Джак бе смахнат престъпник? Той не бе нарушил закона или поне не знаеше да го е сторил. Как бе възможно да наруши толкова много закони само за двайсет минути, докато пътуваше с таксито от летището към хотела? Мисълта за това беше безумна. Но тогава защо ченгетата…

Куфарчето. Те се интересуваха от куфарчето. Търсеха ли нещо? Какво? Контрабандна стока? Смятаха, че пренася незаконно валута, порнографски видеофилми, наркотици, комунистическа пропаганда или… дъвки? Да, в Сингапур дъвченето на дъвка бе престъпление, което се наказваше с цялата строгост на закона. Джак понякога дъвчеше ментова дъвка без захар, предимно когато пътуваше дълго, но сега като добросъвестен гражданин, бе оставил пакетчето вкъщи. Пък и пренасянето на дъвка едва ли можеше да докара специалните части.

Тези разсъждения нямаше да помогнат. Трябваше да съсредоточи мислите си върху куфарчето. Но какво толкова имаше да мисли за него? Там носеше обичайните неща. Нищо особено. Документи, написани от обикновени бюрократи от обикновени корпорации, каквито имаше в цял свят. В куфарчето нямаше нищо, което би могло да заинтересува полицията, нищо уличаващо, никакво закононарушение.

Поне доколкото Джак познаваше законите…

„Аз съм в чужда страна. Чужденец, който не познава добре местните закони и правила. Но това е Сингапур, за бога! Най-безопасната и организирана държава в света. Сингапур не е страна, където властите могат да те застрелят само за развлечение. Като Босна, Ливан, Източен Лос Анджелис или друго подобно място. И със сигурност не е някоя периферна тирания от Третия свят, управлявана от ексцентричен фюрер. Господи, това е пазарна икономика, рейгъномика без дефицита и клинтъномика без данъците. Няма тарифи. Има минимум бюрокрация и страхотна работна сила. Световният икономически съвет оценява Сингапур като най-доброто място за бизнес в света и аз се опитвам да правя точно това, но не мога, защото изведнъж се оказва, че съм издирван от полицията. Аз! Мили боже! Издирван!“

Абсурд! Джак не беше нарушител на закона. Трябваше да има друго обяснение за… грешката от предишната нощ. Да, точно така, грешка. Недоразумение. Ченгетата го мислеха за някой друг — гастролиращ мафиот, колумбийски наркобарон или психопат убиец, когото търсеха жив или мъртъв. Случваха се такива неща. Непрекъснато ги описваха във вестниците. Екип от Агенцията за борба с наркотиците нахлува в апартамента на възрастна дама, защото са им дали погрешен адрес. Арестуват счетоводител, защото е облечен в същата на цвят риза като мъжа, току-що ограбил магазин за алкохол. После представителите на властта със зачервени лица мънкат извинения, кметът пише писмо и след година-две възрастната дама и счетоводителят получават неколкостотин хиляди долара и историята приключва.

Да, тук имаше някаква грешка. Ченгетата преследваха не онзи, когото трябваше. Имаше някакво недоразумение. Рано или късно щяха да разберат, че са сбъркали и да му се извинят.

Но той бе откраднал оръжията им и се бе превърнал в беглец.

О, боже!

Джак Тафт потрепери от страх и прошепна:

— Мисля, че съм загазил.

Трябваше да се махне от тук.

Можеше да направи само едно разумно нещо — да намери американското посолство. Той беше американски гражданин. Хората от посолството щяха да му помогнат да изясни тази бъркотия. Здравейте, аз съм Джак Тафт и имам проблем. О, нищо особено. Кражба на огнестрелно оръжие, съпротива при арест, бягство…

Той поклати глава. Вледеняващата парализа на ужаса отминаваше. Сега беше в състояние да се движи и да разсъждава.

И да осъзнае, че седи стъписан един бог знае откога, докато ядосаният полицай всеки момент ще се появи.

Джак остави телефонната слушалка и стана. Болка прониза слабините му. Пикочният му мехур беше пълен. Едва вървеше. Не бе уринирал повече от дванайсет часа. Трябваше да намери тоалетна.

Той закуца към вратата, отвори я и се озова в малък хол. Следобедната слънчева светлина проникваше през прозореца, на който нямаше перде. Джак съзря малко канапе, масичка за кафе, лавици с книги и тонколони на стереоуредба. Тоалетната не беше в тази посока. Той се обърна. В отсрещната стена на спалнята имаше още една врата. Джак се завтече натам.