Сидни Шелдън - Ангел на мрака

През последните две седмици съдия Федерико Муньос бе забранил на медиите достъп до съдебната зала. Не искаше да се представя като копнеещ за внимание, а и Уилям Бойс бе толкова отегчителен, че сигурно щеше да приспи зрителите. Днес обаче Муньос позволи на подбрана група от новинарите да се настини в галерията. Камерите им, както и очите на останалите хора в залата, се местеха между обвиняемите и тримата мъже, седнали един до друг на първия ред. Всички те бяха известни на цяла Америка.

Дани Макгуайър, бившият детектив от Ел Ей, а сега началник в Интерпол, прекарал две трети от кариерата си в преследване на убийците Азраел и помогнал за осъществяването на индийската операция, довела до залавянето им.

Дейвид Айшаг, красивият индийски милиардер, определен за поредната жертва на Азраел и измъкнат от челюстите на смъртта от Макгуайър и хората му.

И накрая на реда, в инвалидна количка, трагичната фигура на Мат Дейли.

Дейли беше писател, син на първата жертва на Азраел, Андрю Джейкс, и бивш информатор на Интерпол. Той също бе присъствал в нощта на ареста и бе извадил късмет да оцелее от куршума на Мансини, попаднал в гръбнака му. Въпреки ужасните си премеждия Мат Дейли отказа да свидетелства срещу обвиняемата, жената, която още наричаше „Лиза“. Слухът твърдеше, че нещастникът бил полудял от любов по нея. Наблюдавайки го сега, вторачен в нея с тъжни очи, измършавяла версия на предишната си жизнерадостна личност, не бе трудно да повярваш в това.

— Госпожице Уотс — поде съдия Федерико Муньос и замълча за миг, за да даде възможност на всички очи и камери да се съсредоточат върху него, — разбирам, че сте готова да откриете случая за защитата.

— Точно така, Ваша Чест.

Елън Уотс и Алвин Дюбре се бяха споразумели тя да говори първа. Планът бе първо да очернят взаимно клиентите си, за да могат после да се захванат с общите си интереси: слабостта и несъвпаденията в изложението на прокуратурата, мъките и тормоза, претърпени от обвиняемите като деца. Ако можеха да посеят достатъчно съмнения в умовете на съдебните заседатели по въпроса кой кого бе покварил и да обрисуват обвиняемите като психически разстроени, имаха шанс да ги предпазят от смърт чрез инжекция. Това бе най-доброто, на което можеха да се надяват.

Елън Уотс се приближи до съдебните заседатели и погледна всеки от тях в очите.

— През последните две седмици — започна тя — прокуратурата ви представи някои ужасяващи доказателства. Господин Бойс красноречиво ви запозна с фактите по четири жестоки убийства. Използвам думата „факти“, защото в този случай наистина има ужасяващи факти, които нито аз, нито клиентката ми се опитваме да отречем. Андрю Джейкс, сър Пиърс Хенли, Дидие Анжу и Майлс Баринг са изгубили живота си при жестоки, кървави, кошмарни обстоятелства. Някои от тези мъже имат близки и приятели тук, в съдебната зала. Те също изслушаха доказателствата на господин Бойс и знам, че всеки от нас е изпълнен със съчувствие към тях.

Елън Уотс се завъртя за ефект и кимна почтително на две от бившите съпруги на Дидие Анжу, които бяха пристигнали за делото, както и на изкривената от старост, но изискана фигура на осемдесетгодишния брат на сър Пиърс Хенли, Максимилиян. Зад него две жени в края на петдесетте, бивши приятелки на Майлс Баринг, които бяха поддържали връзка с него и след женитбата му, се вторачиха с неприязън в адвокатката, но нейното изражение не се промени.

— Не съм тук, за да споря върху фактите, дами и господа. Би било глупаво да правя това, да не споменаваме и че би било неуважение към жертвите и семействата им.

— Точно така! — извика една от бившите приятелки на Майлс Баринг, с което си спечели мръсен поглед от съдия Федерико Муньос и одобрение от всички останали.

— Работата ми е да се придържам към фактите. Да сложа край на слуховете за клиентката ми и да ви представя истината. Истината за това какво е извършила тя и какво не е. Истината за връзката й с другия обвиняем, Франки Мансини. И истината за това коя е тя всъщност.

Елън Уотс се доближи до масата на защитата, подканвайки съдебните заседатели да я проследят с поглед и да видят жената, чийто живот държаха в ръцете си.

— Тя е наричана Ангел на смъртта. Принцеса. Вещица. Чудовище. Никой от тези епитети не е верен. Името й е София Баста. Тя е човешко същество, жена от плът и кръв, чийто живот е дълга поредица от тормоз и страдания — каза адвокатката и си пое дъх. — Възнамерявам да покажа, че госпожица Баста е била жертва в тези престъпления, също като мъжете, изгубили живота си.